Препинателност
Обичам да слагам многоточие… както сега. Правя го някак по навик и все пак се замислям защо? Може би защото винаги има какво да допълним, какво още да кажем или… какво да премълчим.
Удивителен знак е колко много пада нивото на общата ни култура за сметка на приложението, което сме изтеглили току що и то смята вместо нас.
Въпросителната е да теглим ли кредит или да? Как да изкараме със заплатата до края на месеца? И още и още ????????????????
Удряме чертата и си казваме – Дотук бях! Повече няма да търпя! И пак търпя… И пак…
Превод (тире) нещо май съм сбъркан или светът около мен е такъв. Май е второто, щото някак не съм мазохист да обвинявам себе си. Запетайка си слагаме, защото някак много обичаме да ругаем срещу системата (в повечето случаи тихичко), когато сме на няколко ракии и жена ни е в кухнята и плаче, понеже е отнесла няколко псувни заради салатата (а понякога и шамари)…
Кавичките си ги слагаме сами – вместо рога. Нали сме „едър рогат добитък” съмтаймс, а и се опитваме все пак да бъдем любезни (в кавички)…
Скобата отваряме когато… сме спрели за 5 минутки, където не трябва и понеже сме българи и няма да платим глоба, решаваме, че сами можем да си я махнем.
Двете точки са ни любими… имаме да изреждаме и да изреждаме проблеми (в това сме най-добри). Стигнем ли до разрешаването обаче, си слагаме въпросителната и скобите.
Наклонена черта присъства или заради идиотизма ни, който прогресивно си расте. Или заради младите хора, които си слагат удивителен, че няма да бачкат за 400 лв.
Знаците си ги има всичките, само дето май няма къде да сложим точката...
© Николай All rights reserved.
