Продава се

   "ПРОДАВА СЕ"... Така лаконично се Богумолеше табелата, забита в тревата. Отначало помислих, че новият ми съсед се е побъркал; само преди няколко дни той се беше настанил със съпругата си в къщата отсреща и явно вече му беше писнало. Когато пристигнаха с камионa преди две седмици, аз се заговорих с него, предоставих моята помощ за това, от което се нуждае, и той любезно ми отговори със същото предложение. Моя външен арабски вид не го притесняваше. Мога да потвърдя, че бях доста приятно изненадан от съпричастността и свежата младост на Чарли и си казах че би било хубаво да бъдем приятели и дори да споделя с него - защо не? - някоя игра на шах. Той ме запозна със съпругата си и след това ме увери, че ако са спокойни, никога няма да се преместят. Тя, Бети, красавицата Бети, беше зашеметяваща брюнетка, една от онези красавици, които ти отнемат съня веднага след като я видиш и те карат да гледаш супруга й завистливо. Не знам дали сe обяснявам ... Как бих казал? ..., като..., сякаш тя е твоя а той ти я е взел без да има право. Разбираш ли ме...? Абсурдно... нали?  Това са любопитни усещания, които могат да бъдат излъчени само от един глупав мъж, дрогиран с масивния „изстрел“ на коварни хормони...! Но... животът е такъв, бях наясно, че трябва да бъда сериозен и да уважавам брака им. Истината е, че омразната табела, обявяващa странната транзакция, ме остави безмълвен и дори мога да ви уверя, че и това ме раздразни. "Не може да бъде!" - Бях затрупан от неверие. Каза ми че с удоволствие пребивава в квартала, че къщата е купена на много добра цена и че намерението му е да остарее тук, до нея. Ето защо не можех да повярвам... "ПРОДАВА СЕ "... Защо направи това...? Какво се беше случило между тях...? Беше наистина неразбираемо...

   Погледнах отново между завесите, подтвърждаваики че табелата е все още там, видима от всички, агресивна и с големи букви, сякаш ме предизвиква... Никога в живота си не съм мразел едно неодушевено нещо и то с такава сила, но онази проклета табела успя да събуди в мен многo дяволски чуства. Стоях там, на прозореца, такъв, неопределен, невярващ... След няколко минути един човек мина, спря пред табелата и след това забърза към входа на къщата, почука настоятелно на вратата. Видях Чарли да излиза до красивата Бети и започнахa да говорят с новодошлия по много дружелюбен начин... Това вечепреля чашата и усетих че в главата ми избухна война с неописуеми желания. "Трябва да го да го избегна ...!" Не можах да се сдържа повече, изтичах в тяхната посока и когато успях да застана между тримата, извиках към него... по-скоро го умолих: "Чарли, Чарли... моля те, не я продавай на този човек... Колко искаш за "Нея"...?