Невъзможно е да забравя красотата на очите ти. Неизбежно е да забравя топлината на кожата ти. Всичко, което искам да направя, за да изчезнеш от мислите ми, е действие срещу порива на сърцето ми. Мислите не искат да оставят на заден план съществуването ти в живота ми. Дори, когато ме нараняваш, аз изпитвам садистично удоволствие. Изтезанието, на което ме подлагаш, е толкова сладко, колкото и горчиво. Сълзите са безумно сладки, а усмивките така коварно студени.
Аз ли направих грешката, която те отне от мен или ти, в безвремие някъде далеч, изгуби сърцето си, потъпка мечтите ми и сътвори мъчителния хлад на самотата в мислите ми.
Безумието на запознанството ми с теб - така невинна и прекрасна, толкова нежна и опасна. Заболя ли те, когато усети сълзите ми по кожата си? Почувства ли значението на думата „обич" чрез моето докосване? Или всичко било е насън?
И днес влажните ми устни нашепват за нежния ти допир, но така далече си от тях. Опитвам се да си представя топлината им, но все бяга твоя ...