Просто наблюдение
От няколко години, особено по време на религиозни празници, наблюдавам една интересна реакция у хората. Публикува се рисунка или снимка на духовна тематика и отдолу ти се забива въпросът: Ще благодариш ли за това или за онова, което той или тя – съответното духовно същество, ти е помогнало? Естествено в коментарите следват излияния, изповеди, та дори и молитви. Типичен пример за стимул – реакция. И някак, аджиба се питам, кому е нужно това изтръгнато изповедоизлеяние, написано на шльокавица. И след като напиша нещо много духовно, някак започвам да се чувствам, нещо като "измит" от прегрешенията си, каквито и да са те. Е, естествено ми идва на акъла, да се запитам: Бог, има ли нужда от моето словоизлеяние, точно пред очите и ушите на хиляди хора. Нали разговора ни, за да се чуем един друг по-добре, трябва да е нещо лично, посвоему интимно. Между мен и Него. Между моя вътрешен свят и Той. Няма нужда от това: "Някой да ми свети" и да одобрява моето "изповедание".Или има. Знае ли, вече човек...Но, като се замисля, вече светът е друг, хората също . Тенденциите променят хората, а не хората да променят тях. Поне имаме "Единство", в това да мислим като един общ въздесъщ организъм, с мисли и фрази, свободно пуснати във великото интернет съзнание.
© Мирик All rights reserved.
