poslu6anka (Вяра Николова)
11 19
Apr 11, 2010, 12:58 PM

Прозрение 

  Essays » Personal
1336 0 4

Новият ми Живот, за който никой не знае. Не знаете, защото си е моят. Преди казвах, че от много оптимизъм съм се превърнала в песимист. Сега казвам: От много песимизъм, съм най-големият оптимист! Дишам... глътка чист въздух... и пак... и пак, много глътки. И светлината в очите на любимите ми хора и на истинските ми приятели, които не ме изоставиха, а подкрепяха, тяхната светлина се отразява в моите очи. И пак е ден, ден неотразим... Колко малко му е нужно на човек, за да започне да вижда морето през прозореца... нужно му е само  малко прозрение...

© Вяра Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??