На Сириус, звездата, която изгря над мен и осветява пътя, който ме приканва на пътешествие...
Думите ти са като капка роса върху устните ми и сега аз ти подарявам моите лъчи, лъчите на ИНТИ - Слънцето в душата ми... които събудиха твоя дух, който отдавна бе прекрачил границите на всичко човешко...
Скрий се в тишината... погледни навътре в себе си, открий, че празнотата е жива, защото само тя съдържа Абсолюта в себе си. Ти събра разпокъсаните парчета от земята и ги съедини отново в душата си, превърна целостта й в красота и сега раздаваш тази красота на света и на себе си. Усещаш ли как мигом всичко разцъфва, как цветчетата на радостта те галят, как старите корени се пропукват и дръзват да се съживят отново?
Огледалото е маска на нашия истински Аз, зацапано от илюзорните тъга и нещастие, родени в леговището на ума, прикритият невидим враг, с който трябва да се борим, вятърната мелница на Дон Кихот, и ако коловозите на живота са ръждясали, както казваш, тогава капни 2 капки обич към себе си, 3 капки силна вяра и 1 капка надежда, и ръждата ще се разтвори, а после вдишай дълбоко аромата на този еликсир.
Светът предлага разнопосочни пътеки и криволичейки, следвайки следите на изгрева, ние бавно напредваме. Воините са смели, защото имат сили да се усмихнат на живота и затова наистина се изисква истинска смелост, а ти си по-жив от всички ходещи мъртъвци, защото в теб е жива мъдростта, истинското познание за живота, но то нямаше да се роди, ако не бе докоснат от Любовта.В нас НЕ се пресичат линиите на разумността и мъдростта, а линиите на Любовта и Мъдростта, а разумността е само следствие.
И Бог каза:
„Аз съм в теб, аз съм твоята същност, аз съм над ограниченията, аз съм живота!"
Бог винаги е бил жив вътре в теб, затова никога повече не извръщай очи от него! Божествената светлина изгаря всичко ненужно, излишният човешки товар, който всеки носи и щом очите ни веднъж привикнат с нея, ние ставаме все по-леки и по-леки, ефирни, реем се из дълбините на космоса, гмуркаме се в дълбините на съкровеното в нас, за да открием и там силата на Духа.
Шепотът на душата е далечен, самотен, загнезден между преходното и вечното, той е глух тътен на пулса на сърцето, притъпен от емоциите, тези термити, от които прогнива душата, а ЛЮБОВТА, само тя е силата на духа и познанието и само тя ще разкъса оковите, в които сме приковали свободата на душата си.
Това е само началото на нашето пътуване, Сириус! Това е пътуване, дошло от миналото, дошло от далечно съзвездие и което ще бъде пътуване към други измерения... и най-важното, към самите нас!
С обич, ИНТИ!
© Аматерасу All rights reserved.