Равни възможности за всички
Един е беден, друг богат, трети с някакво увреждане, пети с някакъв друг проблем, защото аз не познавам такъв човек, който да няма нещо, което да не му е наред, но всички ние искаме едно и също - любов, щастие, дом, работа, семейство. Въобще това са съвсем нормални нужди. Въпросът, който обаче си задавам е къде са равните възможности между хората, независимо дали те са с някакви увреждания, сирачета, бедни или по някакъв друг начин различни от останалите. Специално тук в България ги няма тези равни възможности. Изчезнали са или просто не са се появявали, защото толерантността към различния е една етична категория, декларирана на думи, но непозната в ежедневието на българина. Различния е изолиран и дискриминиран, без значение по къкъв признак - дали той е представител на определена етническа общност, дали е човек в неравностойно положение в здравно отношение или е човек от третата възраст, изгубил вече способността да бъде деен и активен в ежедневието или са ...