Ела с мен! Нека ти покажа нещо!
Виждаш ли малката ръчица, която докосва прозореца, а огромните очи, които търсят нещо отвъд затвореното пространство? А чуваш ли детския смях при допира на слънчевите лъчи и вятъра? Усетиш ли ги, ще разбереш какво искам да ти кажа. В очите на малкото същество видях неутолимия копнеж към света, към живота, към слънцето и вятъра, към птиците и цветята. Съвсем чиста и непогрешима детска душа гореше в очите му. Те все още бяха недокоснати от пошлостта и суетата на света, все още не бяха опетнени от фалш, лицемерие, подлост. Тези очи вярваха, че зад затворения прозорец се крие нещо истинско, нещо вълшебно. Но дали бе така, ти ще ми кажеш! Колко такива детски очички отдавна са познали глад, бедност, коварство. Безнаказано някой е отнел привлекателността на чистата им душа. Не виждаш ли вече друго в очите им, докато вървиш по улиците на града си? Или си твърде сляп и незаинтересован от случващото се около теб. Колко болка и безверие се четат в очите им. Те дори ...