Разходка по дъгата

Разходка по дъгата

Дъгата е красиво  вълшебно видение, създадено от сълзите на облаците и усмивките на слънцето. Нейните преливащи се от един в друг цветове показват магията на живота. Дъгата, намираща се на границата на земята и небето, показва безкрайната надежда и мечтите на човека.

Приказните преливащи се цветове символизират жизненият път на човека . Сега ще тръгнем на разходка по нея и ще се опитаме да разберем и усетим цветовете на живота.

Първата ни спирка ще е в красивия червен цвят. Червеният цвят е духът на живота. Този дух живее във всеки и е неразделна част от нас. Той е съвкупност от емоции и действия, които ни вдъхват куража да продължим да се борим с трудностите на живота. За съжаление понякога срещаме хора, в които червеният цвят избледнява. Не говорим за чисто физическо значение, а за хора, лишени от емоции. Тези хора са студени, сдържани и хладни. Говорейки с тях, имаме чувството, че говорим със снежни човеци. Моля хората с ледени сърца вземете хубавия червен цвят и  стоплете вашата душа.   

Втората ни спирка ще е при жизнерадостното оранжево. То ни показва, че човек трябва да бъде положително настроен и да има желание за пълноценен живот. А най–важното, което ни разкрива е това, че човек винаги трябва да бъде усмихнат. Има хора, които постоянно гледат сиво на живота. Те са постоянно оплакващите се съседи и приятели. Винаги, когато паднат при поредното препятствие, другите хора са им виновни. Хората трябва да бъдат усмихнати и щастливи, за да се радват на цветния живот.

След оранжевия цвят ние ще се отбием при хармоничното зелено. То ни показва, че когато някой се провали, то той винаги ще може да се изправи и да започне отначало. Зеленото е символ на растежа, но не само физическия, а и на духовния. За това човек трябва да се стреми към духовно самоусъвършенстване и извисяване. 

Изморихте ли се от продължителната разходка, спокойно остават ни още три цвята. А сега да тръгнем по тоновете на синия цвят. Първо ще разгледаме светлото синьо или по–добре да кажа небесното синьо. То е символ на мир, безкрайност и истина. Да разгледаме човека като величествена птица, която лети. Това показва, че всеки от нас е свободен и че трябва да тръгне по своя път за да достигне целите си, а целите са различни за всеки, защото те символизират мечтите на човека. А сега е време да се потопим в дълбините на тъмносиньото. То ни кара да се чувстваме спокойни и вгледани в себе си. Кара ни да се замислим за живота, да осъзнаем къде грешим и да се поправим.

Достигнахме и последната спирка при моя любим цвят виолетовият. Този великолепен цвят ни кара да почувстваме състрадание, саможертва и духовност. Кара ни да бъдем добри хора. Жалкото е че сега има все по малко такива личности, които наистина да изпитват чувствата на лилавия цвят.

Ето ни накрая на дъгата, какво почувствахте от тази различна разходка. Лично аз се вдъхнових и почувствах „живота” навсякъде около мен, чувствам се свободна като величествен орел сред небесно синьото небе следвайки мечтите си . Нямам търпение отново да видя приказната дъга създадена от слънчевите лъчи, които проникват през нежните капчици на облачетата. Надявам се разходката по дъгата да ви е впечатлила и да ви е научила на нещо така, както  научи мен.