Разкрасих живота си с мечти

Направих си чаша кафе и започнах да пиша. Пишех, препрочитах, а след това триех. Не ми харесваше. Музата не идваше от седмици наред. Не се чувствах тъжна, нито весела. Чувствах се неутрална... Очаквах нещо да се случи в сивия ми живот, но си останах само с чакането... Всеки ден се будех без настроение, без усмивка, без желание и правех всичко механично... Омръзна ми от сивите дни и черните облаци, надвиснали над мен. Казах си, че утре ще е различен ден, че ще направя нещо различно от това, което правех през изминалите дни, че ще накарам слънцето да изгони облаците. Започнах с нещо просто...

Както си лежах на леглото и се взирах в белия таван, започнах да рисувам картини с въображанието си, рисувах и рисувах... Всичко, което си представях, беше там – в картината. За всичко си имаше точно определено място... В началото нищо в произведението ми нямаше смисъл, но след няколко поредни дни, прекарани в „рисуване“ по тавана, разбрах, че това е картината на мечтания ми бъдещ живот... Странното беше, че в нея взимаха участие хора, които просто няма как да са до мен в бъдеще, но така ми харесваше. Чувствах се по-комфортно и по-спокойно. Картините се трупаха и се превръщаха в спомени. С всеки изминал ден броят им се увеличаваше... След известно време осъзнах, че мога да ги събера и да направя цял филм от тях. Мечтаех, рисувах и пишех...

По този начин осъзнах, че с малко желание човек може да преобърне живота си лека-полека, а ако не успее да го преобърне, то поне да създаде поне малко приятни емоции и усмивки в него. Аз разкрасих живота си чрез мечтаене, защото мечтите са едно от най-големите богатства. Никой не може да ти каже: „Спри!“, защото никой не може да влезе в съзнанието ти. Никой не може да те накара да мечтаеш за нещо, което не искаш. Най-свободна се чувствам в съзнанието си, докато мечтая. В него присъстват всички спиращи дъха моменти, всички усмивки и всяка сълза, излята от щастие или тъга.

Затворих очи и ето - вече гледах филма на живота, който бях създала. Чувствах се удовлетворена. Сега вече имах стимул и намерих начин да се избавям от тежките дни.

Вярвам, че всеки си има своя начин за справяне с паденията, просто някои все още не са го открили.