20 min reading
„От коя страна на неизбежното заставаш сам решаваш.“
Любчо Иванов
Пътят, водещ към не съвсем малкото селце, е тесен и доста криволичещ. Вечерният сумрак прикрива очертанията на асфалта, нескопосано позакърпен през летните месеци. Нарядко автомобили проблясват с оттенъците на спусналата се вечерна мъгла. Пътуването е кратко и почти потънало в топлината на купето, в което се чува само лекото сумтене и преглъщане на останалите пътуващи. Времето за този сезон е дори приятно приветливо. Заледените пътища на Предбалкана са останали с празното бяло и снежно очакване.
Пристигаме по вече познатия път, който в едни далечни години преминавахме многократно. Само дето днес се завръщаме в началото на края на този път. Не намирам почти никаква разлика – освен липсата на онзи не особено приятен мирис на бензин, който винаги присъстваше в колата, която тогава имаше семейството ни. Светлинките стават все по натрапчиво присъстващи – в началото минаваме покрай голям завод, след това идва училището, което ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up