Aug 25, 2007, 4:25 PM

Reality Bites 3 

  Essays
1283 0 0
2 мин reading
Има дни, когато имаш чувството, че за каквото и да се хванеш, се разпада в ръцете ти. Може би единствената аналогия, която ми идва на ум сега, е нелепата смърт на дядо ми. 10 години копа в търсене на кладенец в онзи пущинак, където бягаше от хората. Изкопа го, имаше вода. И един ден се олюлял, паднал, дъските били толкова прогнили, че за която и да се хващал, се чупели. Дядо не можеше да плува. И така.
Помня детството си. Помня го като миризми, страхотните курабийки на баба и мириса на прясно мляко, на дърва в запалената печката и как кротко пукаха, докато лежах сгушена в топлата прегръдка на баба... Бях непобедима. После мириса на болница, отрязаната гърда на баба, после майка ми и баща ми, които не познавах на 4 години, истеричния ми плач, когато ме изскубнаха от рая, падналите ми руси къдрици на земята, мълчаливите ми 3 години в детската градина, когато всички деца имаха стихчета за осми март, а аз не, защото отказвах да говоря. Интересно как никой не се запита “защо АДЖЕБА”. Помня ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Дечева All rights reserved.

Random works
: ??:??