Роби на прогреса
Станали сте роби?
Не, родили сте се роби!
Не на фейсбук, туитър, кока-кола, байер, тексако, монсанто, макдоналдс или който и да е друг корпоративен гигант. И макар че не носите окови и не сте затворени в клетки, сте роби на времето, в което сте се родили. Време, в което парите са по-важни от живота и от любовта, време, в което горите са материал, реките - сметища и усмивките се купуват. Така сте се заровили в ежедневието си, в собственото си его, че не успявате да отделите доброто от злото.
Следвате сляпо пастира. А той?
Не се ли питате накъде отива света? Купувате си ненужни предмети и пълните килерите, тъпчете се с нещо, което наричате храна, а ви мързи да прочетете етикета, ваксинирате децата си, без дори да попитате за какво и с какво. Нехаете за това, което слагате в собственото си тяло. А пастирът чака точно това, от малки ви учи на покорство и безразличие. Порнографията е станала ежедневие, дори не ù обръщате внимание!
А кои сте вие? Или няма значение?
Гражданин, гласоподавател, ученик, работник, престъпник, продавач, купувач, етикети, етикети, етикети... Вие сте стока! Купуват ви и ви продават с хартийки. Биете се и се убивате за хартийки и за по-красив етикет, в съществуването на чиято красота ви е убедил пастирът. Даже си слагате табелки, да не пропусне някой да ви удостои с честта да погъделичка егото ви.
Но такова време съществува ли? Или е илюзия, подхранвана от фалшивия комфорт на стените и монитора и страха от промяна? Единственият начин да се освободите, е да погледнете в себе си, дълбоко навътре, да откриете корените си и да закрепите последните нишки от връзката си с природата. А ако това не се случи съзнателно, природата ще възстанови мира си сама. С душите на всички, които бягат от нея.
04.03.2012
© Ат Кън All rights reserved.
