Sep 19, 2020, 11:13 AM

С пламъка на родолюбието 

  Essays
1709 3 6
3 мин reading

   Родолюбието е онова, което те прави българин, което те отличава от останалите нации и което прави националното ти самочувствие пълно. Една държава съществува, когато има в нея хора, които са патриоти. И ако всеки друг огън може да бъде угасен, то патриотичния е неугасим, защото се предава от поколение на поколение. България я има и ще я има, защото ние сме огънят, който я поддържа. Ние сме искрите ва един голям пожар, наречен България. Ние сме светлината, която трябва да свети на фона на всеобщата тъма в този свят.

   Важен е индивидуалния пламък и как всеки го поддържа за себе си. Аз съм избрала да го поддържам чрез професията си. Избрах най-патриотичната професия – учителската. Преподавайки за славното ни минало, се чувствам като Паисий, който просветлява и пробужда своя народ, палещ искрицата на родолюбието. Създавам родолюбци и сама подхранвам своя плам. Професията ми носи отговорност, но и гордост. Приносът от нея остава във времето и в паметта на децата.

   Вярвам, че на родното трябва да се служи доброволно и от сърце, да работиш понякога без отплата, но за обща кауза. Това също е родолюбие. От дете с плам и патриотизъм служа на родното читалище в град Пещера. Обичам го, защото много ми е дало, на много ме е научило и още ме оформя като личност. То ме превърна в творец и е част от любовта ми към родното. От малка то ме учеше на патриотизъм, който сега предавам на своите ученици. То, училището и семейството ме направиха днешния родолюбец. Обичам родината си и се стремя да живея за нея с плам.

   Осъзнавам огромната роля на семейството и как моето повлия на патриотизма ми. Учена бях да почитам всичко родно, да му служа, да го развивам. Благодарна съм на моите родители за това. Всичко това ми повлия да остана в България, защото я обичам и най-важното – възпитана съм, че това трябва да бъде така, защото е ценност. Когато аз създам мое семейство, ще знам как да уча на родолюбие моите деца чрез моя пример. Примерът винаги е по-красноречив от голите слова. И аз искам да бъда този пример.

   Не на последно място за мен пламъкът на родолюбието го поддържа и християнската вяра. Тя сама по себе си възпитава в покорство към родното и в обич към него. Нашата държава е оцеляла, защото е запазила през вековете езика, традициите и вярата си. Това са основите на родолюбието. Това са искриците, които са ни давали живот по време на робството. Социалните опори, които градят нацията. Не можем да си представим патриотизма на онези българи от епохата на робството, защото той е подвиг над времето и човешкия живот. Можем само от тези българи да се учим или най-малкото да сведем глави за поклон. Това са нашите прадеди, които са ни опазили.

   Аз вярвам в пламъка на родолюбието и вярвам, че винаги ще го има. Доказали сме го. Доверявам се на младото поколение, че ще опази заветите на миналото и традицията. Ние, учителите сме тук, за да помагаме. Ще помагаме не само на децата, но и на родителите, защото в нашите деца е нашето бъдеще. Искрите във всеки от нас ще правят жив пожарът, наречен любов към България. Аз съм искра, ти – също, а заедно сме пожарът. Малкият пламък във всеки от нас ни прави народ. Пази духа ни. Прави ни горди българи. България я има заради нас и ще продължава да я има. Вярвам в нея. Вярвам в нас.

© Николина Барбутева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да си даскал преди Освобождението и след това (имам предвид 1879 година)е свещ
  • Оф, що така , бе хора? Народът може и да иска родолюбие, но...Къде е поуката, всъщност. Изразните средства на родолюбието са едни и същи, откакто свят светува.
    Те и сълзите и сополите не са мръднали, но това е друга тема. В такива публикации патосът ми идва много, а той явно е неизбежен. Похвална е активността на Николина. Хора като нея удължават просветния път, будители са. От мен респект!
    Не мисля, обаче, че родолюбието и патриотизмът трябва да се разглеждат като атракция и да събират овации като на конгрес на БКП. Или го има, или го няма. Да си обираш фекалиите на кучето от тревните площи, да не пишеш к** на обществени места в момента, в който ти попадне нещо за писане, да не спираш с джипа до рилското езеро, да караш детето да си носи хартийката от дъвка в джоба, докато види кошче. Ми те са неизброими примерите за родолюбие. Само историята да беше. На мен лично Кубрат Пулев ми стигна, да ме отврати доживот от тази тема.Доскоро приемах по-спокойно нещата
  • А аз мисля, че аудиторията първо трябва да прочете “Ние, врабчетата” от Радичков. Той там е казал много неща за ... аудиторията. 😊
  • Ще добавя още нещо. За един ден само 10 прочита има това есе (моите са 2).
    Това говори много. Народът не иска родолюбие, иска чалга, и да чете за сълзите и сополите на лигави лирически герои. Тъжно, но истина.
  • Много ми хареса това есе и съм напълно съгласна с авторката. Поздравявам те, Николина.
  • Точно така е!
Random works
: ??:??