С теб...
Знам, че всеки път се връщаш с надеждата, че ще откриеш нещо за себе си, някакъв спомен от мен, нещо, което ще те накара да разбереш, че не съм те забравила. Спомен за теб, само и единствено...
Откриваш ли това, което би задоволило любопитството ти или просто го държиш под контрол, така че да не избухне вътре в теб. Нима вярваш, че някога мога да те забравя, че не си постоянно с мен? Вярваш ли в измислените разстояния, които аз сътворих, просто за да те подложа на изпитание...?
Как мислиш, теб или себе си подложих на изпитание? Почти съм убедена, че исках да си ти, но аз се оказах на операционната маса и днес правя дисекция на чувствата си.
Някой ден ще прочетеш анамнезата ми и ще разбереш, че ти имаше значение, но ще е твърде късно, червата ми ще са проядени от угризения и съмнения, които сама изградих, а сърцето ми... сърцето ми никога не е присъствало тук и сега, то си отиде с теб, с теб, с теб...
Чети, плачи... връщай времето назад, опитвай се да оправиш нещата, покажи, че наистина е имало значение...
Прости ми!
© Вяра Ангарева All rights reserved.
