Изгоних те от живота си. С времето ще си ставаме все по-далечни, ще позабравим един за друг.
Сега си като сгрешена дума, изтрита с гума. Няма те уж върху листа, но си личи, че си бил там. Бил си написан с такава сила, че за да те заличи гумата, е трябвало да търкам толкова, че има петно изтъняло, протрито...
"Сгрешеното" е заличено, но си личи, че го е имало. И сега ще е там, ще напомня за себе си, при всяко разлистване на листовете, старите бели листове на тетрадка, пропити с болката на моята душа. Ще седи там докато не мине време и не се появи нужда от смяна на тетрадката с нова...
Тогава старата... ще я оставя на лавицата, да се посипе с прах и да изчезне...
Колкото и да се опитваме трудно забравяме "сгрешената дума",а казват,че щастието се крие в доброто здраве и лошата памет.Как обаче да забравиш,след като сърцето не позволява.Въпреки това всичко отминало трябва да се "...оставя на лавицата, да се посипе с прах и да изчезне...". Много ми хареса есето ти и се надявам да продължаваш да пишеш,защото имаш дарбата.Браво!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.