„О, неразумни юроде! Поради що се срамиш да се нарачеш българин!”   С тези непреходни във времето слова хилендарският монах Паисий полага темелите на българското национално възраждане. Това е онази епоха от нашата история, в която след дългите векове на  тъмно османско иго благодарение на  една невероятна плеяда от родолюбиви българи и книжовници като Васил Априлов, Найден Геров, Петър Берон, Любен Каравелов и още много други се поставя началото на българското национално самосъзнание.

Днес в 21 век българското самосъзнание е подложено на силни изпитания, както вътре в страната, така и извън нея, но въпреки това то трябва да се съхрани, защото само народ, който знае и помни своите корени може да се надява на сигурно бъдеще.

Самосъзнанието е онази спойка, която кара  народа да осъзнае своята значимост, своите възможности, желания и амбиции, както и да успее да ги съхрани и доразвие за бъдещите поколения.

Един от най-фрапиращите случаи на външна атака по нашето самосъзнание си остава Берлинският конгрес, провел се през далечната 1878 година. На него Великите сили, представени от Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия без участието на нито един българин решават България да бъде разпокъсана на седем части  с пет различни начина на управление в етническата територия. Крайният резултат е една много по-малка и отслабена държава без самочувствие, което идеално пасва на плановете на  Великите сили. И днес в контекста на членството ни в Европейската общност тогава нескриваната враждебност сега се превръща в кротко лицемерие.

Пример за това и то само един от многото е дискриминационното отношение към нашите сънародници на пазара на труда в Англия, на който едва ли не сме представяни като велико зло или напаст божия.

Другите атаки по нашето самосъзнание биват много по-болезнени, тъй като идват отвътре в нашата държава и то от най-вече  млади хора, които биват виталния потенциал на нацията ни, а вместо да се държат като потенциал те поругават най-безнаказано родната история. Като особено фрапиращ случай, който ще бъде разгледан тук е отношението на едно младо момиче към един от титаните на Освободителните борби на българите, а именно Христо Ботев. Тя декларира 6 причини, поради които мрази поета. Какво означава да мразиш? Това е една силно негативна емоция, свързана с чувство на антипатия, отвращение, враждебност. И тук възниква въпросът какво човек може да постигне с това. Отговорът е кратък и ясен -нищо друго освен собственото си душевно самоунищожение. Именно този национален нихилизъм, даването на поле за изява на такива  тъмни субекти, обезценяването на вярата и родолюбието и всичко това оставено да мине ей така без отзив по максимата „всяко чудо за три дни” бавно и сигурно ще ни доведе до гибел, а дъното просто не отива на нация с над 1300 години история.

А млад човек като това объркано момиче е редно първо да си зададе въпроса по следния начин, а именно: Христо Ботев ни е оставил както безсмъртни стихове, така и ярка и истинска за разлика от днешната публицистика, а освен това загива в името на една от най-висшите човешки ценности - свободата. А аз какво давам на народа си и на света - едни объркани разсъждения и нищо повече…

Днес повече от всякога България се нуждае от Ботев, днес, когато вместо обединение има разединение на хората, вместо политици ни ръководят клепоухи магарета, които се продават и продават и нас на внуците на Бисмарк и Клемансо, седящи начело на познатите съвременни Велики сили. Като контрапункт на нейните 6 причини за омраза аз ще представя аргументирано 6 причини, поради които се гордея с Христо Ботев и с това, че съм българин. На първо място това е неговата смелост, както като публицист да изкаже в пряк текст с истинските думи язвите на обществото, така и като революционер, готов да загине за свободата на Отечеството. На второ място е неговата страст, която е вложена във всеки ред от безсмъртните му творби. Само как звучи класическият куплет:

Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен.
Гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен!"

Колко живо и пулсиращо звучи, а не напудрено и префърцунено…

Друга достойна черта за уважение в неговия мироглед е верността му на неговите убеждения, а това е рядко срещано явление днес сред хората, които се стремят към ръководни постове, за които патриотизмът е непопулярен и не могат да кажат от какво сме се освободили  в 1878 г.   Достойна за уважение е и неговата широка подготовка, тъй като той е бил добре запознат с трудовете  на Дарвин, Маркс, Бакунин, Чернишевски и други, а колко млади хора днес си правят труда да отворят книга, пренебрегвайки поне за ден, поне за час пошлата и ширеща се чалга. Следващо негово качество е умението му да бъде вдъхновител, войвода на четата, който успява да запали хората край него по идеята за саможертва в името на свободата. И не на последно място днешните хора, които правят съвременната преса могат само да се учат от гениалния и неповторим Христо Ботев от неговия колорит, който липсва на хилядите еднотипни български съвременни жълти вестници. Колко вестници и редактори имат смелост да осъдят остро хулите по адрес на Ботев,колко от тези хора и издания могат да избягнат клишето, когато говорят за Ботев и Левски, николко!

За това единственото правилно нещо, което могат да направят управляващите ни днес е да се червят пред Ботевия портрет поради своята некадърност и некомпетентност, а всички ние, обикновените хора да запазим духа на националното ни самосъзнание, неразделна част от което и за в бъдеще ще бъде титанът на меча и словото Христо Ботев!