Широкият свят разкрива много нови предизвикателства и възможности пред всеки един тръгнал на гурбет в чуждата земя.

Невъзможността за добра реализация и липсата на добро заплащане, принуждава младите, способни, умни и трудолюбиви хора да предпочетат чуждият и непознат свят, вместо да останат в родния край, при роднини и приятели.

Много гурбетчий действат наивно и поглеждат света през призмата на розовото и доброто.Те мислят, че в чуждата страна ще живеят в лукс и удобства, ще бъдат принцове и принцеси, а бляскавият и разкошен живот ще бъде пред очите им.

За съжаление тези цветущи представи се разбиват в мига щом стъпиш на чужда земя, щом зърнеш непознатите лица и щом почувстваш леденото сърце на чуждото.В непознатото всеки е сам и е изправен да се бори с трудностите, както може.Там нямаш приятел, който да те потупа по рамото и да ти каже две окуражаващи думи, няма го топлия дом, намя го и топлия блясък в приятелските очи – няма нищо, само самота и тъга.

За да постигнат целите си, много хора са принудени да живеят в мизерия и глад, да спят като отхвърлени кучета под мостовете, а завивка да им бъдат окъсаните и захвърлени кашони.В тези трудности съпътстващи гурбетчийте, успяват само най – упоритите и най – можещите.

Преди време мислех, че щом си далеч от татковината, ще бъдеш добре и ще си щастлив.Но сега, когато чувам разказите на хора, завърнали се от чужбина, разбирам колко мъка се е проляла там.В чуждата страна всеки е отхвърлен, не може да почувства топлината на бащиния дом, да потъне в топлата майчина прегръдка, да усети братската обич и да изпита трепета от сестринската милувка.Именно тези трепети, карат младия човек да събира стотинка по стотинка, за да си вземе билет към родната стряха.За да усети отново любовта и подкрепата на близките си, за да мине по старите, познати пътеки и да си припомни светлите, отминали и щастливи детски спомени.

Животът в чужбина не е лек, не е съпъдстван само от радости.Много бележити български автори описват тези тижки дни и бляновете на хората напуснали родните земи.Едни от тях са Иван Вазов и Димчо Дебелянов.В повестта си „Немили – недраги”, Иван Вазов разкрива силния копнеж на хаша да се завърне в татковината си, да съзре семейството си, да прекрачи прага на дома си и да почувства семейната обич, да вдиша същия онзи въздух, който е вдишвал цял живот.В своята елегия – „Скрити вопли”, Димчо Дебелянов разкрива колко щастие и колко чисти спомени, изникват в съзнанието, щом почувстваш отново домашния уют и се отпуснеш в майчината прегръдка.Авторът възвеличава дома, рода, милото и родното.Всеки тръгнал, мечтае отново да се завърне в родната стряха, за да си припомни детските спомени и вълнуващите преживявания.