"Щастие..."
Какво е щастието? Една мечтана химера? А какво са химерите? Какво са мечтите? Не съм първата, която задава тези въпроси, няма и да съм последната. Но може би твърде рядко си ги задавам напоследък. Може би забравих за мечтите, за щастието, за това, което искам да бъда и това, което съм. Спрях да пиша. А преди пишех много, стараех се да отбележа всеки хубав момент, за да съм сигурна, че няма да го забравя, и всеки лош, за да знам, че съм го преодоляла. И какво като помня всичко. От лошото боли, а от хубавото още повече. Какво като си спомням любовта, нима със спомените тя ще се върне? Да, някога бях щастлива, не напълно, но щастлива. Имах една частица от мечтаното и макар и да не стигаше, пак бе нещо. А сега нямам нищо и не искам да помня, не искам да мисля. Защото миналото не променя настоящето и не дава сигурност на бъдещето. И все пак ми е мъчно, че спрях да пиша. Това беше единственото, в което поне за себе си бях добра. Единственото, в което не се самокритикувах. Но нямам сили да мисля за това, нямам сили да мисля, да чувствам, да живея, както искам. Оставям се на течението и знам колко ще съжалявам, знам, че времето лети, че не стига, но просто забравих какво желая, заличих от ума си глупавите мечти. А те всички мечти са глупави. И щастието - то е просто нещо необяснимо. Нещо, което може да се крие в най-неочаквани моменти и хора. И може би, когато се изправя на крака и погледна живота право в очите, ще се появи нещо или някой, и пак ще започна да пиша, и пак ще бъда поне отчасти щастлива...
© Нал All rights reserved.
