Всяка сутрин се събуждах усмихната и започвах деня с песен. Бях щастлива. Щастлива и глупава. Бях щастлива, защото бях глупава. Виждах, че хората се усмихват, затова и аз се усмихвах. Светът беше толкова красив и съвършен. Бях заобиколена от усмивки и любов. Мама обичаше тате, тате обичаше мама, навън се чуваха само детски смях и песни. Имах приятели, на които винаги мога да се доверя, и пухкаво кученце, с което да си играя.
Кучето е едно прекрасно животно. Умно, вярно, любвеобилно. Но все пак животно. Защо казваме, че човек се "принизява до животинското"? Какво е животното? То е просто едно същество, което се ражда, създава потомство и умира. И то, също като човека, обича своите деца и се грижи за тях. Следователно животното също може да изпитва любов. Истинска и чиста любов. Животното е много по-висше от човека. Защо ли? Защото животното не лъже, не краде, не обижда и не убива себеподобните си. За разлика от човека. Животното убива, за да отцелее, водено единствено от глада си. Но чо ...