Събуждам се с мисълта за него. Не защото е толкова прекрасен, какъвто той всъщност е. Събуждам се с усещането за надвиснало нещастие, чувство, непонятно за човека, легнал до мен. И не толкова мисля за новопоявилата се ненужна депресия, колкото не спирам да се чудя как Той може да е толкова щастлив. Безусловно и постоянно. Щастието е категорична константа в неговия живот. Това чувство, за което всички мечтаят, просто и тихичко си живее в него като малка светулка.

 Ако не ме познавате достатъчно, ще си кажете, че сигурно Той се ощастливява от любовта, която му давам. Съмнявам се, обаче, приятелите ми да ме опишат като слънчево и любвеобилно съкровище. Напротив. Буреносните облаци при мен се трупат повече, отколкото сте виждали това лято. Така че, не, не съм си отгледала щастливец. Този необезпокояван от лоши мисли елемент дойде при мен в завършен вид.

 Аз, естествено, искам да съм като него. Лошото е, че при мен всеизвестното "с какъвто се събереш, такъв ще станеш" не действа с пълна сила. По-лошото може би е, че съм жена. Знаете, при нас срещу щастието има природни спирачки.

 Все пак, животът ми се промени около него. Започнах да виждам все повече от хубавите страни на света. Заразявам се с усмивки. Правя по-малко ненужни планове. Почти не плача. И това са малко от привилегиите на това да живееш с еднорог.

А той просто е чудесен. По свой начин, разбира се. С неговите човешки слабости и извънземно възприятие за вселената и всичко останало. С любовта му към живота. Свободен - в свят, завладян от параноя.

 Често щастието е разсеяно. Забравя да изхвърли боклука или да нахрани котката. Губи всякакви вещи. Не обича и да чисти. Крие се от прахосмукачката. Трябва да знаете това, ако тръгвате по този безоблачен път. Всичко си има цена.

 Щастието може да се докосне. Можете да пиете с него абсент, на другия ден да хапнете шкембе чорба. Махмурлукът няма да го спре и Той няма да се оплаква. От жегата или дъжда, от шефа, от съседите, от държавата. Трудно е, но опитайте да повярвате.

 Естествено, упътване към щастието няма. Има спокойствие и талант за убиване. На комплекси. Има повече разбиране, отколкото обвинения. Понякога дори примирение. Понякога борба. Винаги позитивизъм. И усмивка.

 А за мен... за мен оттук нататък е лесно. Защото щастието е не пред вратата ми, а вече е прекрачило прага.