шумът

Comments

• 

  abased (Светлин Николов)

  Благодаря Иначе това е само единият слой

  2007-04-24T12:45:45+03:00
• 

  меланхолик (Йордан Серафимов)

  ...И понякога когато анандамида в мозъка му се е свързал с това за което е създаден от Бог да се свързва, тогава понякога връща лентата през главата си, красиви кадри от детството, кадри със слънце , кадри с прегръдки, тъжни кадри на първа самота в които едно дете си играе самичко на килима в празната стая, времето минава много бавно, през прозореца нахлуват тънки слънцеви лъчи прецедени през шумата на лозето...Превърта едни и същи кадри толкова много пъти, че лентата почва да се изхабява и еуфорията постепено намалява и това е много тъжен момент и някой смятат, че е по-добре да оставиме тези кадри дълбоко вътре в нас и само понякога когато се сетим за тях да им се радваме истински, но аз не смятам така.
  Поздрав, есето е яко.

  2007-04-24T12:28:18+03:00
• 

  Autumn (Есен)

  Всеки иска да порасне.. да се махне...на място далеч от контрол.. а накрая единственото му убежище остава именно там от където е искал да избяга...но връщането е почти незвъзможно... парадокси... целият ми свят е парадокс.. мразим когато ни е тихо.. а в шума скърбим за тишината..............

  2007-04-21T18:43:13+03:00