"Обичам те"! Сякаш красотата и дълбочината на тези думи безвъзвратно се изгубиха в сивия водовъртеж и ежедневната ни рутина, сякаш потънаха в необятността на океана, сякаш умряха в уморените ни очи, сякаш сълзата, събрала болка и страх, агония и скръб, сълзата, олицетворяваща пъзела на разбитите надежди, временно символизираща формата на любовта, два атома в една молекула, тази ранена капка от любов отнесе сърдечността на  "Обичам те"  далеч в безкрайността на космоса.
Забързани, изцедени, уморени, разбити, обезверени и обезкуражени, се стремим към върха на планината, стъпка по стъпка, завой след завой, преминавайки през перипетите на вечната игра, наречена живот, несъзнавайки, че не във върха се крие крайната цел и душевното удовлетворение, че не върхът ще ни разкрие блаженството на най-прекрасния, дългокопнян изглед... Вътрешният мир и състояние на нирвана, будният поглед и искрата живот, пробягвайки през всяка вена на нашето същество, идват от катеренето. От пътя

пред нас, макар и непознат, все още обещаващ една съвкупност на воля и сила, на съхранен дух и смело сърце, една нова надежда и нова цел. Моята нова цел е да се катеря, докато не се почувствам жива отново. Емоционалните белези не се заличават за една нощ, с малко късмет и усилия обаче, с юздите на вярата, здраво впрегнати, понякога избледняват, но не това е великата съдбовна награда. Да приемеш и разбереш белезите на една жива рана, това е изкачено стъпало в стремежа на духовната себе-еволюция.
Огледайте се и вникнете в душата си, после вникнете в нечия чужда душа и се разтопете в нея, нека ви попие и опознае, слейте се и си позволете този лукс. Почувствайте се разбрани, приети, живи. И върнете топлината, духа и силата на  "Обичам те".