Jun 26, 2007, 4:32 PM

След една любов...

  Essays
2.1K 0 11
1 min reading
Влюбваш се...
Обичаш...
Обичаш един човек, който за теб е всичко - Целия свят!
Дори да не си до него, ти го обичаш истински...
Плачеш, крещейки името му...
Молиш се един ден той да бъде твой, но това така и не става, той обича друга...
След година, може би повече, заставаш до него, заставаш до човека, който си обичала със цялото си сърце и не усещаш нищо...
Сърцето ти дори не трепва...
Поглеждаш го в очите, в който виждаше себе си,
а сега виждаш един друг човек - човек, който сякаш не познаваш.
Струваше ти се, че винаги знаеш какво мисли.
Но сега не е така - сега той е някой друг или може би ти си друга?!
Не, просто сърцето ти се е уморило да кърви.
Очите ти са се уморили да плачат, гледайки една и съща снимка...
Сега не е така, сега можеш да погледнеш към бъдещето,
да се усмихнеш и да разбереш, че той няма място там...
Има място единствено в миналото ти, но вече не те боли дори от спомена за него,
смееш се на малкото време, прекарано заедно...
Радваш се, че е щастлив някъде там, далеч от теб!
Далеч от теб...
А ти продължаваш напред, усмихвайки се...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Ти пресъздаде в изречение една житейска истина ... Така е !!
  • Наистина много ми хареса.Може би, защото вече съм го преживяла
    Поздрави и успех!!!
  • Много е добро изразила си се много добре във всяка една част. Харесва ми. В момента ако трябва да бъдем честни преживявам нещо такова.
  • Това много ми хареса, защото тъкмо преживях нещо подобно... Всичко е толкова вярно...
  • харесва ми как пишеш недей да спираш!

Editor's choice

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...