Много бързо остаряхме не мислиш ли?
Каза смирено възрастният човек вгледан в горящата печка встрани от него.
-Така е.
С тъжна усмивка отговори жената до него и положи леко ръка върху неговата.
-Помниш ли кога се запознахме? - Промълви тихичко малко след това,като също насочи поглед към печката сякаш пламъците бяха филмова лента,
на която бяха илюстрирани общите им мигове.
-Помня, че валеше. Мислех,че това е най-лошият ми ден. - Каза с дрезгав глас мъжът и се засмя съвсем лекичко, сякаш на себе си.
Нещо ме накара да се скрия точно в хлебарницата, а имаше толкова други места. -Тонът му ставаше се по-мек, гласът му все по-тих.
Отмести поглед от печката и с навлажнели от огъня очи се вгледа в жена си.
-Все още се чудя как успя да спреш дъжда.Превърна в светъл най-мрачния ми ден. - Не спираше да я гледа и нежно стисна ръката ù.
Тя обърна поглед към него и очите им се срещнаха. Гледаха се така,че сякаш си говореха.
-И продължаваш да го правиш. ...