Слънчеви очила

Стоим един срещу друг! Разстояние близко,
хора тъй далечни.
Мълчим небрежно, тихо.
В душите бушават терзания тайни, колебания, също и копнежи.
Гледаш ме в очите... Не, не искам да ме гледаш!
Затварям ги, но искам да те виждам.
Искам да мога да проникна, да разбера какво изпитваш.
Искам да те изненадам!
Ти пред мен, заедно сме, а в душата тъй самотна.
Искам да се скрия, за да не можем да ме видиш.
Искам да си тръгна като една безотговорна,
но не искам и така да ме унижиш.
Хора заедно, но по отделно.
Хора близки, но далечни може би.
Хора усмихнати, но враждебно
гледащи се от страни.
Ти забрави за мен, забрави, че съм тука още.
Забрави, че съм тук, заради теб.
Заради теб ли всичко май простее,
може би другите са тъжни, защото ти не си на кеф.
Очилата са на масата до мен. Тях много ги обичам!
Обичам да ме скриват от света!
Когато ги понося, ми става спокойно, защото в маска се обличам.
Защото така не можеш да погледнеш в моята душа.
Искам да ги сложа и ги слагам.
Аха, май те надхитрих.
Казах ти: Не искам повече в очите ми да гледаш. И повече не отлагам.
Сега седя уверена и спокойна. С тях успешно се закрих.
Те са тъмни, толкова дебели. Не можеш там да проникнеш.
Не можеш да видиш очите, по които толкова обичаш да гадаеш.
Ти ме гледаш, но някак си не можеш да се усмихнеш.
Защото ти не можеш да видиш. Аз се скрих! А ти не можеш да решиш на къде да хванеш!
В очите болка, гняв и разочарование бликат,
но те няма да ти го покажат.
Устните ми просто ще ти се усмихнат
и вътрешно ще се наказват.
Сълзите ми се стичат бавно,
но ти не можеш да видиш от огромните очила.
Аз говоря гордо, с вдигната глава и славно.
Ти не знаеш какво ми е сега.
Ти не можеш да ме видиш и да разбереш каквото искаш.
Но аз мога да видя, мога да видя всяко едно колебание.
Ти нямаш мойте очила, не можеш нищо да подтискаш.
Не можеш да отбиеш нищо с кривото си обяснение.
Аз си тръгнах наперена, засмяна.
Тръгнах си като горд човек - пълноценен.
Тръгнах си като истинска мадама.
Тръгнах си с любимите си очила, попили толкова сълзи,
но пък ти си тръгна и вече беше скучен и прочетен.