- Сега.. влюбена ли си? - попитах я аз.
Тя държеше цигарата и пушеше...
Много исках да я целуна за първи път, точно както си седяхме край реката. Но как, ще мога ли? Че аз не обичам пушачи, дори ги съжалявам и съвсем открито заставах зад думите си всеки път... до сега.
- Дааа... влюбена съм! - отговори ми Тя, а погледът й говореше повече от думите...
Това е момента! Трябва да се пречупя, аз също съм влюбен... Но тази ненавист към цигарите не ме оставя.
- Офф... беше ме много страх дали ще ми хареса. Определено ми хареса, целувката беше вълшебна... – каза моето момиче и в гласа й прозвуча онази искреност, която не можеше да се обърка.
А аз - влюбен, повече от всякога!
- Защо пушиш толкова много? - веднага си зададох въпроса.
Изстрелях го така - съвсем набързо, и не на място. Това ме измъчваше, не мога да проумея пушачите.
Толкова глупаво се почувстах, че погледа ми заигра настрани.
- Амиии... то аз ще ги отказвам. Съвсем скоро. - с тон, който прозвуча убедително, отвърна Тя.
Казах си - ...