Смъртта
Дали идването или тръгването от този свят води след себе си повече чувства и емоции? Раждаш се. Живееш. Умираш. Остава само спомена за теб и безконечната болка в сърцата. Замисляме ли се кое ни кара да се смразяваме и потръпваме при мисълта за смъртта? Дали страха от неизвестното, страха от наказанието или дълбоката празнина в сърцата ни? Защо с развитието на науката и прогреса на техниката, човечеството не можа да намери лек срещу смъртта и страха от нея? Защо когато чуем за катастрофа или сковаващият звън на камбаната си казваме “Да пази Бог” и се опитваме да изгоним от съзнанието си мрачните мисли? Трябва ли да се случи нещо на наш близък, за да се замислим сериозно за грозната дума смърт и нейното значение?
Вървейки с красивите цветя в ръцете си, през ума ми преминават стотици, а може би и хиляди мисли. Но те се стрелкат толкова бързо, че не мога да се осъзная как без да искам започвам да мисля за него. В очите ми проблясват сълзи, дишането ми се забавя, спирам за момент и ...