Гледайки снега навън, почвам да мечтая… Белотата му толкова лесно напомня на кожата ù. Мекотата на дебелите преспи меланхолично прилича на Нейната нежност.
Тихият начин, по който пада на земята, е в идеален унисон с топлия ù дъх.
Снежинките - неизброими, красиви, но винаги различни - бегло напомнят на безкрайните причини, поради които Тя е красива.
Снегът навън невинно си говори с мечтите, докато студът описва реалността.
© Иван Радев All rights reserved.
exuded
Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...
Ready_4_whatever
Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...
slavi2002
КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...
slavi2002
Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...
exuded
Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...
tianna
В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
