София
За повечето хора София е мръсна, шумна, пренаселена, с бездомни кучета, но моята София, моята София не е такава. Моята София е моят пристан, улиците ù разказват различни истории, а малките къщи и големите блокове са нейните герои. Когато човек дойде в София започва да се прехласва по архитектурата, моловете, магазините, но София не е това, това е само нейният облик. Аз ще ви разкажа за истинската София, онази която аз познавам и обичам, за душата на разбунения град. За мен София е малките стръмни улички със стари кооперации, чиито прозорци са украсени със саксии с пъстроцветни цветя, София е малките църкви и параклиси и украсените им кубета. София е площад Славейков и пейката в памет на баща и син Славейкови. София е университета и глъчката, която се носи около него, млади весели хора, стремящи се към по-добър живот, София е да си „чукнеш” среща в 17h на „Попа”. София е Раковска, театрите, кино „Одеон”, София е парковете и малките градини, които са като малки оазиси в пустиня, Со ...