Старите грехове хвърлят дълги сенки
Греховете – неуморими черни птици, долитащи ненадейно в живота ни, връщащи ни към миналото, носещо горчиви спомени от стари грешки.
Един стар грях – дълбока сянка, нахално настанила се в съзнанието ни. Тя пуска мрачните си петна точно тогава, когато мислим, че сме истински щастливи. Със своето хладно присъствие сянката на греха тихичко прошепва ледени слова за старите ни грешки.
Във всеки миг на радост, когато сме решили, че вървим напред към по-добро, тогава онези тежки слова, връхлитащи в ншето съзнание, ни връщат назад. Връщат ни точно в онзи момент, заради който продължаваме да каем и ненавиждаме себе си.
Колкото и да се бори душата ни срещу старите ни грехове, да полага усилия, да остави тъмната им сянка зад себе си, те толкова повече връхлитат върху нас.
Трудно е! Трудно е да се борим със себе си, да правим безуспешни опити да заповеядваме на мислите си, да се обърнат в друга посока; да съумеем да проявим корава воля пред безмилостния и неподку ...