Oct 9, 2006, 2:51 PM

Страх ме е от теб...

  Essays
1.8K 0 0
4 min reading

~~~``~~~

 

Страхувам се от теб! Ти си толкова потаен, ти си толкова красив, ти си толкова близък и далечен...

Страхувам се от мислите, от погледа, от ласките ти и от това, че нищо не зная за тях... Толкова ме е страх да те обикна, защото ти си  зад вълшебнонепозната стена. Толкова искам да знам, че ме обичаш ( толкова ме е страх да го чуя...)!

Толкова се страхувам от теб! Ти си толкова крехък и нежен, ти си толкова непонятно неизвестен.

Толкова се страхувам от теб... Толкова се страхувам за теб...

 

 

~~~``~~~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...