Jan 22, 2007, 6:07 PM

Страхувах се и права се оказах

  Essays
1.7K 0 0
1 min reading
Страхувах се от мига, в който ми каза, че ще си дойдеш
и страхът, и безсънните нощи се оказаха не напразно.
Ти все ме питаше какво ми има и аз все ти казвах, че ме е страх,
страх ме е, че няма да си дойдеш.
На всека мой наивен и така влюбен въпрос: "Обещай ми, че ще си дойдеш",
ти ми казваше, че това е глупав вапрос и разбира се, че ще си тука след 2 месеца...
Но ето, че идва и денят, в който разбирам, че май наистина беше прекалено хубаво, за да е истина,
да е истина, че ще те видя пак толкова скоро.
И ето, аз пак стоя сама в моята тъмна стая и не виждам смисъл да се усмихвам. Всичко се срути и 
всичко пак е черно... Дали осъзнаваш колко много значиш за мен и как ме убиваш малко по малко 
с всеки изминал ден, в който не си до мен?...
И какъв смисъла аз да съм тука като знам, че няма да те има...
Има ли смисъл нещо вече, щом няма да си дойдеш? Мисля, че не... Така силно боли и така силно искам да си тука, че от мислене чак се побарквам...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...