Студени Марионетки

Искам да разгоня настръхналите от студ, изтръпналите от безразличие, изтощени клони на оголени скелети. Опорна точка на измисленото ни ежедневие. Те крепят света в сънищата ни. В живота си ние сме обрулени от низки страсти, но стремящи се нагоре. Небето изпълва пространството между чарковете ни, ако сме се издигнали достатъчно високо. Отново в рани от бодли, забиваме остри шипове в изпречилото се същество пред нас. Огрени от червения залез, заспиваме с мисълта за кръв - нашата, чуждата. Заспиваме с мисъл за любов - доколко потребна може да ни е тя. Бурята ни ломи, прекършва свежите ни сили. В море от светлина се чувстваме самотни. Нещастни. Защото имаме корени. Те понякога ни възпират да се хвърлим във водовъртежа. Объркано неясно е. Но това е. Всичко е неразгадаемо, когато се опитваме да си го обясним. Тогава нищо не спира смущението от неизвестното да нахлуе в нас, да ни побърка и изплаши. Защото трябва да се страхуваме. За да оцелеем. Трябва да претръпваме от болка, за да сме доволни, че сме били живи и сме го осъзнали. Стремим се нагоре. Това ни отвлича от мислите за земята, където се слагат цветята. Ридаем в болка и ужас. Докосваме се с изсъхнали пръсти. Въздухът бавно прониква в нас и това донякъде ни успокоява. Дишаме. Протягаме се нагоре. Към недостижимото. Там, където всичко е измислено вече и сътворено много по-съвършено. Въпреки че тук е така интересно и вълнуващо. Стихиите, които ни сътворяват и разрушават. Остава малкото време да се опознаем и нараним. Мислим си, че пътят нагоре е само за един. Това е наистина така, но този един не се ли е качил вече? Това не означава, че няма смисъл. Напротив. Така е още по-объркано и дяволито. Една дяволска игра с нещастни дървени марионетки. С настръхнали от ужасното предчувствие за безпредметност чаркове, готови за бой. С други марионетки. С този, който вече се е възкачил. Проклинащи. Прокълнати. Омърсени от пепелта, наслоила се по лицата им. Марионетки с ръце изсъхнали клони!
Изгорени, унищожени от пораждащата ги стихия. Мразят се. Мразят другите. Мразят себе си. Защото пътят нагоре е само за един. И не може да бъде извървян от една бедна марионетка.
С корени в главата.