Feb 16, 2008, 2:50 PM

Студент ми бил... да бе, да!!!

  Essays
4.1K 0 24
5 min reading
 

                                                                                     Студент ми бил... ха-ха

 

              Нашето неуверено общество си отглежда студенти. Ще ти разкажа за тях. Не претендирам за логичност, по-скоро ще съм цинична и с мръсен поглед в стил ''Ал Бънди''. Българските студенти (онази глутница мъжки и женски екземпляри, търсещи нещо за доизпиване, доизпушване и до`баване) са като декор от скъпа холивудска продукция. Дава се воля на идиотизма. Щури и луди, дори пред камера. Живеят така, че ги е срам да разказват, но им е кеф да си спомнят. Хубавото е, че си имат всичко - алкохол, цигари, жени, кино, чалга, аптека, секс, рокендрол и наркотици... Добре звучи. Приятно начало в голямата преебушка. Те не почиват никога (който е уморен, да почива след смъртта си), винаги има по някой буден и доказано жив, който се радва на ''камъните падат от небето''. Това са едни такива типове, които не могат да започнат деня си без алкохол. Ооо, иначе са страшни свалячи. Номерът с ''абе, ти знаеш ли, че имаш страшни очи'', вече не минава, не вървят  и обещанията от рода на ''мила Ани, ще те обичам вечно'' Някак си думата "любов" звучи като хляб, мръвка... влюбени има само в алкохола, в друго -не. Логично е - обичаш и нищо не се получава, не обичаш - и пак нищо. Учиш и ставаш инженер, не учиш и пак ставаш инженер. Затова любовта и сериозното са отложени за по-нататък.

            Get a life!!! Ако си смел - прави забраненото. Не се страхувай от нищо, освен от първия въпрос на свети Петър. Какво представлява купонът? Това е голям джангър без много ритъм - нещо като китайския химн, но да ти кажа - готино е. Смисълът ли ти се губи? Ех, ама и ти си... То е очевидно - идеята е да отидеш на купона и да ''зацепиш'' някоя си мадама (примерно, защото външния вид не влияе много). Романтиката и без това отсъства. Всяко момче би си легнало и с приличащо на питбул момиче (макар че с прилична доза алкохол, грозни момичета няма). Просто ще я покрие с едно знаме и ще я из`ука в името на славата...

           Днес имаш изпит. Ясно е, че не си се счупил от учене. А и как, след като кръчмите са пълни 24\7. Всичко е пародия (образование, политика...). Студентите много обичат да преувеличават на тема ''колко много усилия им коства ученето'' и какъв кеф изпитват от 24 часа учене и писане на трудове, и как винаги неволно закъсняват за увлекателните 3-часови лекции. Еммм, такова е - ние сме будно-спящи. ''Тоз, който мързел е по природа, той не умира''.

          Добре, ок, не си подготвен, разбираемо е - пролет (слънце, минижупи, шарени картини се рисуват в съзнанието ти). Сутрин - махмурлук, мъгла в джоба ти, салфетка с отпечатък от червило и телефонен номер (къде ли пак си се изявявал снощи, винаги като се напиеш ти падат задръжките и получаваш висша форма на знания по всички всемирни въпроси). Вечер - животът те иска, не върви да оставиш компанията, за да зубкаш.

          Хубаво, пич, живееш, НО все пак трябва да станеш ''някой'' в тази игра. Хората не са на този свят, за да ти служат, нито ти си тук, за да ги дразниш. Избери какъв точно ще бъдеш, все пак не всеки става за  хирург, монах, поет, журналист, папа, педераст, курва... иска се и талант. Ако си поредният загубеняк, който вярва на сълзливата историйка, че и да бъдеш, и да не бъдеш, все животът ще те прецака, рискуваш да завършиш като някой си от някой некролог. Имаме си вода, имаме си земя и си правим кал. Добре е да се замислиш, че идва един ден, в който трябва или да си затегнеш колана, или да останеш без гащи, иначе може би наесен - септември ще бъде май...

           Нормално е, когато си на 18-20 да ти се иска да е`беш майката на вселената, да дефлорираш събитията и да счупиш мрака, но както  някой беше казал ''трудно е да хванеш черна котка в тъмна стая, особено когато котката я няма''. Затова - карай кротко и си седни на анатомията. Ако трябва да сме сериозни, смисълът на живота не е в това да му се кефиш, че е готин. Напротив. Той понякога е гаден. Особено първите 100 години, после минава. Иначе `уkaмe, пукаме спирт, друсаме се, елементарното ни съзнание свързва дълбокия житейски кеф с образа на матрак. Кой може да каже, че живеем непълноценно??? Подобно на цар Мидас, който превръщал всичко, до което се докоснел, в злато, ако се докоснем до алкохол - напиваме се, ако се докоснем до жена - превръщаме я в секс, ако пипнем пари - стават прах... Kупуваме повече, но се радваме по-малко. Събуждаме се уморени. Обичаме рядко, мразим често. Сега е времето на лесни печалби, трудни връзки, бързо хранене, еднократен морал, времето на хапчетата, които правят всичко (възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни).

           Иначе аз вярвам в интелекта и способностите на българските студенти. Сериозно! Истината често звучи парадоксално, но това не я омаловажава. Студентът се учи на хубави неша (освен че се учи да пише на кирилица, а току виж и грамотно някой ден, и освен че се научава да псува на 7 езика), учи се на нещо велико и вечно. Успява да разбере кой е, намира себе си, опознава се, открива отговори. Приятелите се променят, убежденията също. Ако преди си се придържал към протокола, подражавал си на ''готините'', където  зализани, с пуловери и цайси не минават  (face control) , сега може би ще им поискаш прошка, а дори и помощ. Ще разбереш, че животът не е курорт и че когато си на пода, около тебе се струпва агитка, готова да ти се присмива цял живот (в нея може би ще припознаеш и стари свои ''приятели''). Остани си верен на гроздовата и здравия банкет, но от време на време прави нещо различно. Защото иначе е някак тъпо, когато телефонният ти апарат е по-хитър от тебе... Всичко казано до тук може да е погрешно, но поради липса на данни, за вярно се приема най-простото обяснение. Иначе нека има критика. Това е израз на демокрация. Разсмиват се и тъжните... хах!!!:)

 

П.С. - преди време имах регистрация в сайта, но поради недоразумение изтрих профила си. Тогава имах публикувани доста Мои есета, сред които беше и това. Сега, когато възобнових регистрацията си, реших да възвърна само това и още едно от онези есета. Иначе как му казваха ''ново начало'' започвам ;):):)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пишеш много добре...Продължавай...И не мисля ,че си неромантична...
  • Съгласна съм с Таня !
    Поздравявам те!
    И пиши !
  • Нещата не са розови,но крайностите не са препоръчване.Сега се сетих за една статия,където нищят,защо бг не приличат на другите по света(с четящи студенти в градинката...)
  • ами аз пък мисля,че в написаното има доста истина.болшинството от студентите са просто пародия на такива.подобно на учениците,са затънали в чалга,алкохол и низки страсти.нали иза съм студентка и наблюдавам около мен какви индивиди щъкат.момичетата са наконтени кокони,а момчетата разни кльощави гейчета.накратко,"голямото доброутро".
  • Неее, много ясно, че не всичките ми колеги са идеалните студенти (даже има хора, за които още се чудя как са влезнали). Аз също съм далече от това определение. Но има твърде много междинни състояния между крайностите (перфектния студент и това, което ти описваш) и мога да ти кажа, че според мен повечето попадаме именно в някое от тях. Защото познавам хора, които си обичат да затварят кръчмите и в същото време са много интелигентни, амбициозни и готини (в нечалгаджийския смисъл на думата). Не отричам, че ги има и тези, за които ти говориш. Но в никакъв случай не са повече от сравнително нормалните полу-зубъри, полу-купонджии (към които май мога да се причисля). Влез, изкарай една година в някой от ВУЗ-овете, ще се убедиш сама, че не е толкова трагично

Editor's choice

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...