Светът през мойте очи
Как живеем днес? Забързани, студени един към друг. Всеки гледа своята угода. Да си добър не е на мода. В тъжна песен във филм с лош край се намираме сякаш. Виждам улици големи, пълни с хора бързащи - но все едно съм сама. Да изкрещя или безпомощно да се свлека на земята? И всеки ден виждам различни лица, различни личности, но все така озлобени и измъчени. Хора, които работят за смешни пари, ръце, видели тежък труд, за да изхранят и запазят семейното. И други, които просташки смеят се в лицата, задоволени до последен каприз - те не вървят - летят в небесата. И малки, безпомощни деца със свойте тъй невинни лица... Дали някой се замисля в какво участваме и че сами съсипваме живота си?Трудно е да бъдеш себе си и да осъзнаваш всичко това. Но нека в света огромен останем с добро, и нека бъдем хора... нека бъдем хора!!!
© Тони Начева All rights reserved.
