"Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага..."
Морал. Съвест. Състрадание. Това и много други са някои от нещата, на които всеки човек трябва да набляга главно в своя живот. Именно и заради това от нашето раждане и до сетния ни дъх ние четем, гледаме и слушаме за тях от книгите, филмите, родителите си, учителите си и т.н. Всички "тръбим" как трябва да се отнасяме към околните и да даряваме любов и добрина. Това е чудесно, безспорно, но за съжаление и за миг не се възпираме, за да погледнем в себе си и наоколо и да прозрем колко грешим. А ние грешим - и то много. Питате се защо? Защото един поробен род не може да бъде и грам морално извисен, след като не е свободен и не цени това качество. А именно свободата е най-безценното морално богатство.
"Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага..." е казал нявга отдавна един луд, но мъдър човек на име Дон Кихот. Тези думи са стари - изречени преди векове, но важат с пълната си тежест и днес, макар че в днешния свят това да не е точно така. Някои отново ще си зададат въпроса "Защо?". А отговорът е толкова лесно прозрим и очевиден. Всички ние сме чували за Левски, Ботев, Караджата, Петко войвода и още колко. Всички знаем за какво са умрели те, за какво са се борили. За свобода! Всички знаем за какво са загинали толкова много хора през Априлското въстание. За свобода! Всички знаем какво възпяват нашите патриотични песни. Свободата! Ето защо свободата винаги е била и ще бъде най-ценното благо, което може човек да притежава. А имаме ли го - ние трябва да го пазим и да го ценим. Жалко е обаче, че днес ние всички позволяваме доброволно да бъдем поробвани от най-различни фактори. Историята ни дава десетки примери за това на какво са способни хората, за да бъдат способни - физически и духовно. Колко национално освободителни войни, бунтове и други подобни са били водени по цял свят и колко са загинали за каузата на свободата. Дадох пример с нашите национални герои, защото са най-добре познати и защото ние сами можем да видим резултатите днес от тяхната саможертва. А можем ли наистина? Свободни ли сме днес? Ценим ли тази свобода? Дон Кихот е казал, че тя е едно от най-ценните блага. Но това го е казал той, а не ние. В днешното общество думите му имат, за съжаление, единствено формално значение и служат като теми за есета като това, което в момента аз съм написал, а вие в момента четете. Не значат нищо повече, а не би трябвало да е така. Но от друга страна как би могло да бъде иначе, след като вие, скъпи читатели, както и аз, сме позволили да изгубим свободата си, а може би никога не сме я имали. Това е реалността. Думите на Дон Кихот са просто един празен звук в днешно време, които обаче ние трябва да превърнем в симфония, която всички да чуят.
Какво обаче означава свободата в своята същност? Как бихме могли да я опишем? До колко познаваме нашата свобода и чувстваме ли се изобщо свободни? А свободни ли сме? Повечето от вас биха отговорили "Да, свободни сме - виж - живеем в демократична държава, границите са отворени, светът е отворен за нас. Има свобода на словото, всеки може да се развие в живота си така, както иска". Но дали сте прави, скъпи читатели, дали сте прави? Да, границите са отворени, както и целият свят. Имате право, но ви питам - къде ще отидете, ако нямате и пукнат лев в джоба? Да, демокрация е и всички имаме права, но защо тогава толкова невинни умират, а виновните за това остават толкова често безнаказани? Да, има свобода на словото, но имате ли смелостта да кажете на учителя, когато прави нещо грешно или ви ощетява по някакъв начин? Да, имаме пространство за развитие на личността, то кой от вас учи това, което иска? Кой вярва, че ще работи това, което наистина иска в бъдеще, след като системата ни прилага своя масивен натиск и ни кара да пишем есета като това, вместо да ни позволи да дадем мнението си по теми, на които сме компетентни? Това ли наричате "свобода", драги читатели? Да имаме живот и права, равни на дебелината на портфейла? Да се развиваме като личности само в области, които ни позволяват учителите и системата? Свободата на словото да се изразява в това да те е страх да кажеш истината, за да не получиш черна точка пред господина или да те уволнят? Светът да е отворен, но само на снимки и думи, защото билетът до Хавай не е от най-евтините. Аз наричам това робство! Може би в по-горните редове се отклоних от темата и ще получа по-ниска оценка за това. Кой знае. Но искам да ви покажа колко заблудени сте и че всъщност сте роби от самото си раждане. Думите на Дон Кихот са велики и вековни, но за съжаление са просто думи, а всички знаем, че с празни приказки не се печелят пари, нали така? Да, хубаво е, не, прекрасно е човек да бъде свободен, но за нещастие е невъзможно или поне така виждам аз нещата около себе си. Свободата значи нещо много повече от това да мога да отида и да правя каквото си поискам. Свободата е нещо много по-велико! Свободата значи да живееш, а не да съществуваш, опитвайки се цял живот да изкарваш пари, да платиш колата, която е на лизинг и да изплатиш кредита, който си взел от банката, за да си купиш апартамент. Свободата е в ума на всеки един от нас и просто трябва да я пуснем да излезе, да ни обладае и да махне оковите от ръцете и краката ни - оковите на едно материално съществуване.
Знаете ли, скъпи читатели, бих искал да цитирам един стих от една песен. Тя не е известна никому, вероятно както и нейният изпълнител - рапърът Йоро - но е твърде подходяща за тази тема. Стихът гласи:
Роби на хартийки
които нищо не струват
Мисля че стихът говори сам за себе си. И мисля че всички разбрахте какво иска да каже авторът. Макар да не е известен колкото Дон Кихот, аз смятам, че не е по-малко мъдър и че ако се вслушаме в думите му няма да сгрешим. За жалост това обаче няма да се случи, нали? Тези думи ги знам аз и вие, ако изобщо прочетете есето.И все пак един опит не би навредил кой знае колко, не смятате ли така? Да се опитаме да се отърсим от материалното в себе си и да пуснем духовното да ни обладае. Само за миг затворете очи и си представете - един друг свят, една друга Земя. Няма държави, няма народности. Няма "Аз съм българин, ти си турчин". Няма омраза. Няма пари, които да разделят хората на класи. Няма гладни, бедни и просещи. Всички сме равни и духовното е много над материалното. Свят, в който всеки е свободен. Свят, в който всеки може да бъде такъв, какъвто поиска, да отиде, където поиска без да му пречат завист и злоба. Не е ли това една прекрасна мечта? Ето това наричам аз истинска свобода - не само физическа, но и социална и духовна. Но за да се случи това, ние ние трябва да се променим. И под "ние" имам предвид всички хора по света. Всеки един от нас - от най-малкия до най-големия. Трябва да спрем да тровим мозъците на следващите поколения с тази ужасна психическа болест, обхванала всички ни, която носи простото име "материализъм". Само така ще придобием истинска свобода и ще успеем да променим света. Само така това, което пише в книгите - за доброто, за любовта, равенството и братството ще могат да бъдат постигнати. Само така ние ще бъдем свободни. Ще притежаваме истински най-ценното благо. Само така и по никакъв друг начин, защото свободата не се крие в броя на хартията, която имаш, а в това как живееш и възприемаш света около себе си.
Май наистина много се отклоних от темата, но дори така да е, честно казано, не ме вълнува. Дори да получа и единица на това есе, тя нищо не значи за мен. Защото аз изказах своето мнение без страх и малодушие. Аз ценя свободата, защото знам какво е да си затворен без да можеш да излезеш и да се порадваш на деня отвън, защото знам какво е да бъдеш един от всичките и да разсъждаваш като множеството. И, повярвайте, няма нищо по-хубаво от това да се почувстваш свободен, защото тогава светът придобива един друг вид и става много по-приветлив, много по-красив. Тогава човек го вижда в една друга светлина - такава, каквато свети в книгите за доброто. Светът придобива същността, която имат рицарските романи, четени от Дон Кихот.
Свободата е безценно нещо, драги читатели, безценно! Макар всички ние да не сме я изпитали толкова ярко, никога не е късно да пуснем думите на Дон Кихот да пробият в сърцата ни, в душите ни, в самите нас. Нека оставим тези предразсъдъци, които ние всички имаме към света, да спрем тази злоба един към друг, да позволим доброто да надвие, защото доброто и свободата са две неразривно свързани неща. Нека не смятаме за луди тези като Дон Кихот, които ги има и днес и които наистина са свободни и усещат по най-истинския възможен начин свободата. Не дон Кихот е луд, скъпи читатели, а ние сме лудите. Още от раждането си нашите мозъци са промивани от това болно прокажено общество, което се смята за върховно, а всъщност бавно и сигурно се самоизяжда, робувайки на своята тъмна, зла и грозна същност и залъгвайки се че е придобило божествени висоти, като си е измислило едни фалшиви принципи и закони и продавайки свободата за ПАРИ. Обществото ни не е свободно и никога не е било. В мига, когато някои хора са решили, че са нещо повече от другите, те са обрекли всички следващи поколения, чак до нас самите, на робство и тъмнина, защото колкото и силно да свети всяка епоха от историята, то тя си има своята сянка, в която се крият безбройните минуси, надвишавайки многократно фалшивите плюсове. И дори всички велики люде преди нас да са се стремели към доброто и свободата, то това никога не се е случило наистина, защото дори един народ да бъде свободен от чуждо робство, то ако в същността си той продължава да робува на някакви господари, не е свободен наистина. Ето къде е проблемът на нашето общество и какво ние трябва да променим. Аз самият осъзнавам какво пиша, защото се опитвам да се променя и да достигна по-висока духовна свобода. Ето защо знам от опит какво значи да се промениш. Ако ние всички го направим, то бихме могли да изградим едно ново и чисто общество, свободно от всякакви предразсъдъци и което може да се развива далеч по-добре и в по-добри насоки. Тогава няма да се смеем на Дон Кихот, а ще го почитаме като бог, а романът на Сервантес ще бъде най-точният пример как понякога, за да се освободиш, трябва да полудееш.
Дон Кихот и Санчо Панса - единият луд, мислейки се за рицар и тръгвайки да се бори за доброто, а другият още по-луд да го последва. Романът на Мигел де Сервантес безспорно е забавен и поучителен - особено поучителен. Ала по-страшен е фактът, че го намираме за смешен. Това прави нас смешните в случая. Ако всички бяха като добрия стар Дон Кихот, то светът би бил като Рая, че и по-добро място. Да, честно казано, завиждам на този стар човек, за доброто му сърце и великия начин, по който възприема света около себе си. Дори и да изглежда луд, то той размишлява много по-правилно от всички нас и е по-свободен от всички ни и нашата свобода, взета заедно. Нека думите му останат вечни и никога не заглъхват, защото възхваляват нещо божествено и дори днес то да е на практика много трудно постижимо, аз съм сигурен, че ще дойде едно по-добро "утре", в което всички ще проумеят, че "Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага...".
Морал. Съвест. Състрадание. Изброих тези добродетели в началото и отново ги повтарям. Те са неразривно свързани със свободата на човек. Без нея те не могат да съществуват истински и неопетнени, защото, когато човек е добър към света и не позволява на нищо или никой да му налага своята догма, то той е свободен. За това ценете свободата, драги читатели, и дори сега тя да е ограничена, в наши ръце е задачата да я освободим и да я подарим на себе си.
Запомнете - свободата е най-великото нещо, а свободният човек е най-богатият човек!
© Виктор Табаков All rights reserved.
Аз също смятам, че истинската свобода е нещо недостижимо, но както винаги бях принуден да напиша есето, за да имам оценка, която ще оформи целия ми живот нататък
Каква ирония...
Благодаря ти за компетентното мнение