Съдбата
Съдбата
Съдба
"Любов безумна, крехка и виновна.
Жадуваща, сама отново черна си!
Жена красива - силна, и способна,
съдба е всяка нощ сама, да лягаш ти.
Къде е твоят принц, бог велик, и рицар?
Къде отиде сам, безумен,чужд и луд?
В Любов нали до вчера жаден ти се вричаше!
Уплаши ли се той или сърцето свое чу?
Трепереща, сама, бясна и красива,
сънуваш чужди устни, отдадени очи...
Защо оставаш все неистински щастлива?
А истински по устните ти чужд копнеж горчи..."
Погнах Съдбата, няма да я оставя да ми се изплъзне, и да прави с мен нещата, които не ми харесват. Ще я настигна и ще я разкъсам на парчета пъзел, а след това ще я прередя наново – както аз си искам! Ето я - проплъзна се отново зад ъгъла! Губя време но се опитвам да се снижавам, за да не ме забележи и да не я забавлявам, затова, че я следвам. Хитруша е тя, прави се на друга – на добра и послушна, знам, че ще се шмугне пак и ще я изпусна, за да вземе контрол отново над дните ми!
Реших - ще я пресрещна и ще я хвана в капан. Ще се престоря на уморена и отчаяна, за да отслабне – имам желание, нямам опит! Но няма кой друг да свърши тази работа – задачата мене чака. А Времето бърза и скъпо ми струва, защото е шофьорът на таксито Живот...
Съдбата не сгреши, пое друга посока, но аз я изпреварих и ... я хванах! Опрях я в стената, извадих скалпела..., а тя... проплака!!! Каза, че била мое дете, че аз съм я била родила и хранила, че аз съм я обичала и създавала – Тя била Аз... Спрях! Замислих се – за първи път Времето чакаше! Извадих спомените си, миналото, настоящето, загубата, старите навици, отчаянието, страхът и заблудата. Разбрах, че се освободи достатъчно място за Бъдещето. Сложих го в таксито, качих и Съдбата и седнах до тях.
Тя ме хвана за ръка и ме помоли да я пазя...
© Десислава Вълова All rights reserved.
