Съжаляваш...?!
… “Съжалявам за това, което се случи… Не трябваше да става…“
Има думи, които понякога оставят дълбоки следи!
Има думи, които остават да кънтят в съзнанието ти с години!
Има думи, които се изписват като с бич в душата ти!
Има думи, които се помнят…
… И аз помня тези думи! Твоите думи! Никой преди теб не бе ми казвал това. Защо го направи? Какво всъщност искаше да ми кажеш? Съжаляваш ли, че ме срещна? Аз ли бях виновницата за случилото се? И какво се случи? Какво значеше то за теб?
… Нищо, разбирам! И все пак съжаляваш… Ако не трябваше да се случва, защо се случи, ако не искаше, защо го направи? Моя ли е вината... аз ли те потърсих, аз ли се натрапих...?
Защо каза това онази вечер? Наистина ли го мислеше?! Какво означаваше…
Премина в живота ми като транзит, но успя да сринеш всичко до основи… Само тези думи ми стигаха… още отекващи в главата ми…
Трябва ли да се чувствам виновна за тази една вечер… и случи ли се нещо всъщност… за теб… Беше ти хубаво, нали?! Забавлява се, личеше! А накрая… съжаляваше… Защо каза това? За какво съжаляваше… че ме потърси и на другия ден… А после бяхме просто непознати… Трябваше ли да го казваш...?
Думите ти парят, удрят право в сърцето ми… Изстрелът бе точен, право в целта!
… Употребена… и … заменена…
Не зная защо ли тези твои думи толкова ме засягат… Защо все още са заседнали на гърлото ми и не мога да ги преглътна?… Как така?… Кога успях да стигна до тук?… Как стана всичко?…
… Има думи, които нараняват…
… А от твоите наистина боли…
© Сузи All rights reserved.
