Aug 20, 2009, 11:08 PM  

Съжаляваш...?! 

  Essays » Personal
2580 1 8
2 min reading
… “Съжалявам за това, което се случи… Не трябваше да става…“
Има думи, които понякога оставят дълбоки следи!
Има думи, които остават да кънтят в съзнанието ти с години!
Има думи, които се изписват като с бич в душата ти!
Има думи, които се помнят…
… И аз помня тези думи! Твоите думи! Никой преди теб не бе ми казвал това. Защо го направи? Какво всъщност искаше да ми кажеш? Съжаляваш ли, че ме срещна? Аз ли бях виновницата за случилото се? И какво се случи? Какво значеше то за теб?
… Нищо, разбирам! И все пак съжаляваш… Ако не трябваше да се случва, защо се случи, ако не искаше, защо го направи? Моя ли е вината... аз ли те потърсих, аз ли се натрапих...?
Защо каза това онази вечер? Наистина ли го мислеше?! Какво означаваше…
Премина в живота ми като транзит, но успя да сринеш всичко до основи… Само тези думи ми стигаха… още отекващи в главата ми…
Трябва ли да се чувствам виновна за тази една вечер… и случи ли се нещо всъщност… за теб… Беше ти хубаво, нали?! Забавлява се, личеше! А накрая… ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сузи All rights reserved.

Random works
: ??:??