Съновник
2 min reading
Ако сънуваш екскурзия до Копривщица - чакат те нови преживявания.
Ако слънцето те посрещне още с пристигането там - целият ти престой ще е усмихнат.
Скърца ли раницата на гърба ти и видиш ли обувките ти да стъпват по калдъръма, между зидовете на къщурките, в дворовете на Ослековите и Дебеляновите - ще ти се прииска менци да носиш и шарени цървули да те водят тихо, тихо към домашното огнище.
Минеш ли през свода на вратата, чуеш ли как скърцат стълбите, видиш ли ръкописи, излезли под Дебеляновата ръка - един живот ще склони главата ти, една личност ще докосва душата ти.
Като чуеш как гората пее исото на тия стихове, дето са четени в двора до винаги чакащата майка - тая симфония ще кънти завинаги в теб.
В тъмната стая на приземния етаж - в основата на Каравеловата къща - зъбестите колела на печатната машина ще ти кажат, че словото иде от тайните и тъмни кътчета на ума, изгражда основите на истината, а тя тръгва към свободата, когато светът е готов за нея. И петдесет години, и петстотин години светът може и да не е готов.
Ако под музейните лампи видиш как блестят кремъклийките и наганите Каравелови, и знамето зад витрината "полуразвяно" е - ще ти се оружията да блесват от истински свинец, знамето от истински вятър развяно да е, а ти жаден да си с истинската жажда за свобода.
Ако стигнеш до мястото, дето е гръмнала първата пушка, а после нагоре, до църквата и гробището на хълма, и там се обърнеш и видиш долу града и мястото, дето е гръмнала първата пушка - ще разбереш колко и какъв е пътят към твоята свобода, към тази, която сега притежаваш.
Ако слънцето гали с уморена вече ласка хълмовете над горните махали и видиш къщата на Бенковски - ще питаш защо тия зидове са черни, а не изписани и ярки като на другите къщи.
А в черната къща, ако видиш пожарищата, запалени от тоя огнен човек по пътя към свободата - ще запалиш в себе си същите огньове и няма да търсиш вече други цветове.
Вечерта, на мегдана, в тъмницата удариш ли се в гега с двайсет чана и си помислиш, че вече не сънуваш - истината ще те цапне по главата.
А истината е, че изобщо не си сънувал...
...Само понякога ти се присънват шарените чорапи, менците, топлото огнище, печатната машина, скърцащите стълби и тия стихове, и тая гора, и тия чанове, и тоя огън...
...тоя български огън.
Ако слънцето те посрещне още с пристигането там - целият ти престой ще е усмихнат.
Скърца ли раницата на гърба ти и видиш ли обувките ти да стъпват по калдъръма, между зидовете на къщурките, в дворовете на Ослековите и Дебеляновите - ще ти се прииска менци да носиш и шарени цървули да те водят тихо, тихо към домашното огнище.
Минеш ли през свода на вратата, чуеш ли как скърцат стълбите, видиш ли ръкописи, излезли под Дебеляновата ръка - един живот ще склони главата ти, една личност ще докосва душата ти.
Като чуеш как гората пее исото на тия стихове, дето са четени в двора до винаги чакащата майка - тая симфония ще кънти завинаги в теб.
В тъмната стая на приземния етаж - в основата на Каравеловата къща - зъбестите колела на печатната машина ще ти кажат, че словото иде от тайните и тъмни кътчета на ума, изгражда основите на истината, а тя тръгва към свободата, когато светът е готов за нея. И петдесет години, и петстотин години светът може и да не е готов.
Ако под музейните лампи видиш как блестят кремъклийките и наганите Каравелови, и знамето зад витрината "полуразвяно" е - ще ти се оружията да блесват от истински свинец, знамето от истински вятър развяно да е, а ти жаден да си с истинската жажда за свобода.
Ако стигнеш до мястото, дето е гръмнала първата пушка, а после нагоре, до църквата и гробището на хълма, и там се обърнеш и видиш долу града и мястото, дето е гръмнала първата пушка - ще разбереш колко и какъв е пътят към твоята свобода, към тази, която сега притежаваш.
Ако слънцето гали с уморена вече ласка хълмовете над горните махали и видиш къщата на Бенковски - ще питаш защо тия зидове са черни, а не изписани и ярки като на другите къщи.
А в черната къща, ако видиш пожарищата, запалени от тоя огнен човек по пътя към свободата - ще запалиш в себе си същите огньове и няма да търсиш вече други цветове.
Вечерта, на мегдана, в тъмницата удариш ли се в гега с двайсет чана и си помислиш, че вече не сънуваш - истината ще те цапне по главата.
А истината е, че изобщо не си сънувал...
...Само понякога ти се присънват шарените чорапи, менците, топлото огнище, печатната машина, скърцащите стълби и тия стихове, и тая гора, и тия чанове, и тоя огън...
...тоя български огън.
© Ралица Маркова All rights reserved.
)
