Ако сънуваш екскурзия до Копривщица - чакат те нови преживявания.
Ако слънцето те посрещне още с пристигането там - целият ти престой ще е усмихнат.
Скърца ли раницата на гърба ти и видиш ли обувките ти да стъпват по калдъръма, между зидовете на къщурките, в дворовете на Ослековите и Дебеляновите - ще ти се прииска менци да носиш и шарени цървули да те водят тихо, тихо към домашното огнище.
Минеш ли през свода на вратата, чуеш ли как скърцат стълбите, видиш ли ръкописи, излезли под Дебеляновата ръка - един живот ще склони главата ти, една личност ще докосва душата ти.
Като чуеш как гората пее исото на тия стихове, дето са четени в двора до винаги чакащата майка - тая симфония ще кънти завинаги в теб.
В тъмната стая на приземния етаж - в основата на Каравеловата къща - зъбестите колела на печатната машина ще ти кажат, че словото иде от тайните и тъмни кътчета на ума, изгражда основите на истината, а тя тръгва към свободата, когато светът е готов за нея. И петдесет години, и петстотин го ...