„Съвършена доблест е човек да направи без свидетели това, което би бил способен да прави пред всички хора“
Ларошфуко
В едно време на деградирал морал, в което към човека се отнасяме като със стока, в което е важна цената, а не душата, думата доблест все повече губи смисъла си. Хората са заети с печалбата си, времето им е разделено като, че с линийка, а за доблест от него все не остава.
Проблемите за морала на младото поколение, а и на човечеството като цяло, са особено значими днес. Човекът сам не знае на къде се е запътил , но смята, че колкото са по-пълни джобовете му, толкова по-добре. Ами душата му? За наша радост думата доблест все още не е изчезнала, въпреки, че смисълът и се изменя. Доблестта става като средство, а не цел, за печелене на симпатии, а в това пазарно общество и на финансови ползи. А истинската, онази възвишената, съвършената доблест, за която Ларошфуко казва, че не се нуждае от свидетели, изчезва. А с нея си отива и човешкото у човека, това което ни доближава до Бо ...