Те казаха, че съм си падала по теб, че те обичам, че съм влюбена. После казаха, че спим заедно. Но защо спим, нека си го кажем с истински думи, че правим секс. Те казаха толкова много неща и все в този дух... Те казаха... И си вярваха...

   Не ми пука какво казват, те - малките злобни души. Дали ревнуват? Едва ли, самолюбивите не са способни на това. Способни са само на завист. Но те не разбраха, защото светът им отдавна се управлява от дребните неща, от желанието за клюка. За тях явно между двама души от различен пол може да има само плътски контакт, защото животът им се е превърнал в порно филм - чукаш и те чукат и... толкова. Но те не разбраха. Не разбраха, че са загубили търсенето на човека, на душата. Обградили са се само с роби или самите те са нечии такива. Загубили са удоволствието от общуването с различния, някой не като теб самия, някой не като всички други. Не разбраха, че те харесвам точно за това, защото не си като тях, защото си различен. Защото в теб има малко чисто черно, малко чисто бяло. Душата ти не е като тяхната - цялата сива, изпълнена с безразличие и озлобление. Не разбраха, че ми харесва да те гледам, да те слушам, защото си интересен. Не разбраха, че "опаковката" не ме интересува. Не разбраха, че искам да науча нещо различно, от някой различен. Не разбраха, че контактът с всеки човек те обогатява, дава ти нещо, взима ти нещо, променя те. Не разбраха стремежът да разбереш някого, да го опознаеш и същевременно да знаеш, че не можеш да направиш това напълно. Не разбраха, че опознаването на самия себе си, започва с опознаването на другите. Не разбраха, защото за тях това не е интересно. Защото са загубили тръпката за живот. Не разбраха желанието да научиш повече за хората, опознавайки човека...

   Те не разбраха, но какво от това? Важното е, че ти разбра...