Ти сън ли си
Понякога сънищата ми рисуват картини на бъдещото щастие. Не бих могла да забравя тази прекрасна вечер, когато те сънувах. Спомням си, че празнувахме осми март. Само двамата. Около нас всичко бе обляно в червена светлина. От двете страни се издигаше синкаво-син пламък, контрастиращ на светлината. Масата, на която стояхме, беше много дълга. На нея имаше всичко, каквото бихме си пожелали. Аз стоях на единия край на масата ,с бяла покривка, а ти-на другия. Чуваше се тиха лирична музика. При нас бяха двама сервитьори, за голямо мое учудване ,стояха изправени като статуи и не мърдаха . Опитах се да доловя погледа ти, но мракът ми пречеше.
Сякаш за миг светлината я нямаше. Виждах те,ала беше на толкова голямо разстояние от мене. Едва дочувах думите ти : Честит празник, любима! Но и досега не зная дали това, което чух наистина бе твоят глас . Или онзи, който се чуваше от сърцето ми.
Исках да ти кажа: Обичам те!, но устните ми отказваха да го произнесат. Светлината за миг отново изчезна. И всичко се преобърна. Завъртя се със стремителна скорост. Отворих очи .Огледах се. И разбрах, че съм сънувала...
Една сълза си пробиваше път между клепачите ми. Толкова топла и бисерно-бяла. Замислих се. После се засмях. Отново затворих очи. И си казах : ... как не мога да забравя тази прекрасна вечер, сънувайки те. Тези картини ме правят щастлива. Те са изборът, който запълва празнотата.
И отново заспах с надежда.
© Ана Янкова All rights reserved.
