Тишината на пустинята в мен зове твоето име. Всяка частица от златния пясък прошепва истината на моето сърце – искам те! Повече от всичко на земята душата ми стене за пътя към теб. Няма време, в което мога да обясня чувствата ми към теб. Няма величина, която би могла да ти прикачи стойност... дори броят на слънчевите лъчи не биха могли да се сравнят с твоята красота – безбрежна, като пустинята, сред която се разхождам сега. И вървя на ден през хиляди пустинни брегове, за да открия твоето сърце, което ще те изтрие от мечтите ми и ще направи реалност всяка една от тях...
Бродя хиляди земи, но не намирам по-хубави лъчи от тези, отразили се в най-прелестните очи, които съзнанието някога може да съзре. Не намирам по-чист бряг от този, когато съзра отсрещния бряг на мислите ти. Сънувам теб и онези пустинни наши брегове, в които ме събуждаш с усмивката на слънцето и вдъхваш разрушаваща увереност, като бурята.
Дълбоко в себе си крия истината, която само прашинките на твоите пясъчни мисли могат ...