Къде се загубихте, невинни деца? Къде изчезнаха чистите усмивки и честните думи? Какво е това презрение в очите ви докато говорите? Защо се присъединявате към този свят на възрастните, изпълнен с измами, лъжи и преструвки? Нека растем, но защо пък да не създадем нов „ свят на възрастните” ...?
Изумена съм от корените промени, които виждам в хората около мен. Спомням си- до вчера се смеехме, целите оцапани в кал , а днес същият този човек стой пред мен и ми разказва лъжлива история, изпълнена с омразата му към света и хората, различни от него.
Иска ми се да се засмея на всичко това. Иска ми се това просто да е груба шега, но не е. Сякаш нямаме нищо против лъжите, убийствата – дори се възползваме от тях, от „закрилата, която могат да ни осигурят”.
Артисти – в това се превърнахме. От деца с мечти - в безсърдечни тела, с единствената цел да оцелеем, независимо по какъв начин.
Затварям очи и се опитвам да си представя какво ме очаква в тази пиеса... Трагедия или комедия? Зависи от личното в ...