Това ли беше мечтата ти, Апостоле???

ТОВА ЛИ БЕШЕ МЕЧТАТА ТИ, АПОСТОЛЕ ???

“ Ние гоним царя и неговите закони!"
"Ако спечеля - печели цял народ - ако изгубя, губя само мене си!"
"Ако е за Българско, то времето е във нас, и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме"
"Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили"
"Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност" "Ще има едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република.“
„За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“
„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 1861-о да му служа до смърт и да работя по народна воля…“
„Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“
„Днешният век е век на свободата.“
„За враговете на Демокрацията и Републиката - СМЪРТ“
„Тоз, който ни освободи, той ще ни пороби.“

                                                                                                 В.Левски

        В тази нощ очите ми не се затварят за сън, а мислите ми се връщат в България. “Обичам Родината, но не обичам държавата” – видях написано на една стена преди да тръгна по света. Страшни и тъжни думи, написани от някоя млада ръка, която може би вече се протяга за чужд хляб в нечия чужда родина. Като много други.

       Мисля за България и за ония, които докараха бедността в нея. Мисля за бедността на душите им. И ми се иска в тихата чужда нощ да изкрещя всичките въпроси, които се блъскат в главата ми. Да изкрещя и дано ме чуе някой там.

        Блажени ли сте всички вие, разноцветни политици на България и вие, дебеловрати “юнаци” български, които ограбихте народа си и прогонихте братя и сестри българи по света да протягат ръце за чужд хляб, за да хранят стари бащи и майки или гладни деца?

       Блажени ли сте вие, които продължавате да грабите милиардите, изкарани с кървав труд и сълзи по света, които идват в България?

        Блажени ли сте и вие, съдници, които наместо да  затворите крадците да гният, където трябва, делите с тях ограбеното?

        Блажени сте, защото блажени са бедните духом.

        И предадохте ония, които забравиха себе си, живота си, децата си, които оставиха младите си тела по скали, чукари и бесилки, за да я има Чистата и Свята Република България.

        “Rex publika” – цар е обществото!!! Къде? Кога?

        Днес обществото служи на вас, които се цанихте да сте негови слуги.

        Утре ще излезете от огромните си къщи, ще тръгнете със скъпите си коли и ще отидете пред бесилото Му да се кълнете в паметта Му, да лъжете Него - една Светиня! АПОСТОЛА на България, който броеше народните грошове и не посмя от тях да си купи чизми и Го хванаха, увиснал като жертвено агне на връзките на цървулите си на един плет. 

          И много пъти по 30 сребърника ще дрънчат в банковите ви сметки. Но вие, които ограбихте и предадохте мечтата Му за Чиста и Свята Република дори няма да се обесите като Юда. Утре ще коленичите и ще сведете глави, докато в тях ще кроите планове за следващата си афера.

          И народът ви ще бъде гладен.

          И старци ще продължат да ровят за хляб в сметта и да умират в домовете си, защото подаянията ви не стигат за хляб и лекарства.

          И синовете и дъщерите им ще скитат немили-недраги по света и ще целуват чуждата земя, защото дава хляб на тях и децата им.
          И млади мъже в униформи под българско знаме за пари ще залагат живота си  и ще убиват за чужди каузи.

          И юноши  ще търсят мечти, чистота и святост в белия прах и ще намират смърт.                    

          И ще има домове, където деца все още МЕЧТАЯТ за кебапчета и нови учебници.

         Но вашите съвести ще бъдат спокойни, защото нямате такива.

         И дори няма да видите, че Той все още виси на бесилото “със страшна сила”, и духът му не намира покой и гледа вас - предателите на Чистата и Свята Република.

         А аз се моля в тази нощ: "На онези, които го направиха – не им прощавай, Господи!"

                                                    17.02.2007г.

                                                    някъде по света