Нека приемем, че това са просто блуждаещи мисли, които имам нужда да споделя, пък ако някой намери отклик в своите собствени, значи не съм ги "хвърлил" на вятъра...
Когато бях малко момче, бях много жаден за знания – научавах без усилия всякакви незначителни факти от най-различни области, обичах да чета много, да гледам научнопопулярни филми за животните или космоса, както и игрални филми. Моите родители никога не ми забраняваха да гледам или чета каквото и да е, но за сметка на това рядко имаха време да отговарят на безбройните ми въпроси, което беше свързано с тяхното нежелание да се задълбочават в нещата, както разбрах доста по-късно. Но аз бях неуморим и продължавах да "пълня" главата си с всичко, което можех да намеря.
Измина известно време и аз пораснах малко. Попаднах в нов клас и неусетно, но смътно, осъзнах, че се различавам от моите връстници. В началото не можех да открия в какво се различавах от тях и това ме изпълваше с тревожност. Не можех и да пренебрегна тази въображаем ...