Три парченца шоколад и голяма чаша горещо кафе
Сутрин е най-хубаво. Но рано сутрин… преди звуците на събуждащи се животоподобни хора, тръгнали нанякъде и мърморещи неприятно. Рано сутрин… преди слънцето да се е показало напълно иззад сградите и преди лъчите му да започнат да топлят. Рано сутрин, когато всичко е някак си измамно тихо и спокойно, когато по улиците бос се разхожда само Вятърът. Тогава… тогава е най-хубаво.
Сякаш самата Вселена те кара да тръгнеш към хладната кухня, да се пресегнеш за най-голямата и шарена порцеланова чаша и да си направиш кафе. Сладко или горчиво, няма значение… Макар че има. От кафето – казваш си – зависи целият ден. Истинско или разтворимо, няма значение… стига да е в твоята чаша, стига да е за теб. Очите ти са хипнотизирани от водопада гореща вода, изсипващ се в чашата, и за момент цялата ти същност се скрива в мъглата от пàра. Винаги се усмихваш, не знаеш защо ароматът на кафе ти въздейства така – но усмивката винаги изгрява на лицето ти. Несъзнателно мърдаш пръсти миг преди да прегърнеш с длани загрятия порцелан и да приближиш чашата до устните си. Не отпиваш. Никога. Но ритуалът си е ритуал, именно защото е ритуал! Вдишваш дълбоко от наситения кафен наркотик и се усмихваш по-широко над ръба на чашата.
Дааа… Сутрин е най-хубаво. Въпреки че сутринта кара пръстите на краката ти да се свиват, търсейки топлина, излизаш на терасата… или отваряш прозореца. Сякаш трябва да го направиш. Кафето е виновно… то иска да сподели с целия свят аромата си, аромата на току-що направено кафе. Тялото потръпва от студената вълна, но е някак приятно, познато и искано. Затваряш очи за момент, заслушан в музиката на една градска тишина. Познато ли ти е? Звукът на тишина в града… Спокойно и нежно, като сутрешното кафе, което държиш.
Първата глътка винаги е най-сладка… Като целувка между влюбени. Като парче шоколад – млечен, топящ се и неповторим. Първата глътка сутрешно кафе е като дар от боговете… Стопля те чак до върховете на босите ти крака. Прегръща те за момент и те задържа така – леко свит, с устни с вкус на млечен шоколад и очи, леко притворени… Понася те за секунда на милиметър над земята, оставяйки ти само усещането за земя като спомен… И после те оставя, освобождава те от прегръдката си и се отдръпва, като срамежливо момче след целувката на смело момиче.
За миг оставаш сам… стъпил здраво на земята, прегърнал чашата горещо кафе.
Отпиваш отново… Голяма глътка плътно течно злато с аромат на кафе… Полепва по теб като парче бял шоколад, твърде сладко за рано сутрин. Полепва по устните ти и предизвиква в теб онова леко позабравено желание за още... още малко… само още глътка... или две? С всяка следваща глътка твоето малко диво сърце бие за още. Като дълбок бас, някъде вътре в теб, забива глух копнеж да не спираш… никога. Зависим от сутрешното кафе – всяка следваща глътка е по-голяма, по-желана…
Облизваш бавно устни. Почти трепериш… Фокусираш трудно погледа си и успокояваш дишането си. Стига толкова… Може би само още една глътка? Последна…
А тя винаги е горчива… Като разкрита лъжа. Като парче тъмен натурален шоколад – силен и натрапчив. Хваща раменете ти и бясно те разтърсва… От приятел се превръща в непознат – зашлевява те в тишината на настъпващия ден. Като натурален шоколад е горчиво реалистична и събуждаща. Стиска ръката ти за момент и ти връчва дълъг списък със задължения. След това като грижовен родител те целува… като за довиждане и късмет.
Потръпваш и затваряш прозореца… или се прибираш в стаята. Босите ти крака трескаво навличат чорапи и пантофи. Голямата порцеланова чаша е забравена на плота в кухнята. Празна. Със следи от тихо, изгубено и изчезнало течно злато… Студена.
Обличаш се и се приготвяш за работа. Прилежно прибираш списъка със задачи за деня в най-горното чекмедже в ума си и навличаш якето си. Отключваш и секунда преди да излезеш се усмихваш и облизваш устни. По устните ти е полепнал споменът за три парченца шоколад и голяма чаша горещо кафе…
© Цвети Димчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ееееииий..., точно такива уравнения ми се решават, мммм..., с полагане...!!!
-
Ето какво намерих в интернет: <a href="http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_1_2002/09-Coffe.htm">Внимание: Не си пийте кафето, преди да прочетете тази статия!
</a> -
Майсторски написано..., може би е по-вкусно, когато си у дома в почивен ден и се размотаваш насам-натам с часове...!!!
-
Внимание, моят коментар съдържа продуктово позициониране!
Цвети, есето ти е интересно!... Ще си позволя да обърна внимание на някои твои погрешни позиции. Първо, за учудване е, че има хора - и ти сред тях, които да харесват друг вид кафе - според начина на приготвяне, освен тип еспресо. Може да бъдеш сигурна, че щом в Италия се пие такова, то - еспресото, е най-доброто. А как можеш да твърдиш, че няма значение дали е "истинско или разтворимо"?... Аз си мислех, че ще обърнеш внимание и на някои видове кафе, марки, а то - "нямало значение"!?... Апропо, мога да предложа напр. "Лаваца. Куалита роса" - 70% арабика и 30 процента робуста, средна степен на изпичане и с обозначени показатели за ароматност, плътност и кремавост. Може да си го купиш на зърна и през един два дни да си мелиш от него с машинка "Горенье", която я има на нашия пазар, 45 лв., с таймер, който трябва да се нагласи на средна степен - 25-28 секунди мелене. И какви са тези истории - големи чаши някакви!?... Ако си софиянка в халите може да си купиш кафеварка за 1 (едно) кафе - около 2о и няколко лева, чрез която може да си правиш точното - за един човек, количество. Впрочем, по отношение на кафеварките е интересно, че има такива от неополитански тип, която се състои от два свързани съда между които се слага кафето. В единият от тях се загрява да кипване водата и после системата се обръща за да може горещата вода да се филтрира през кафето, извличайки по неагресивен начин съставките му. Досега не съм имал възможност да ползвам такава кафеварка. Разпространението и не е много широко. Ако човек не трябва да пази диета, захарта - тъмно кафява тръстикова, е за предпочитане да се добавя, според мен, т.е. да е кафе "шекерлия", казано на български
,но това си е индивидуален въпрос.
Явно ти наблягаш повече на кофеина, отколкото на самото кафе. Погрешно, обаче, отбелязваш, че кофеина е наркотик. Той не е наркотик, защото към него не се получава пристрастряване, а само привикване - нещо, което има своето биохимично-физиологично обяснение. Все пак, при злоупотреба с кофеин се получава отравяне. (Парекселанс наркотин е никотина - всички никотиномани са си баш наркомани!)
Не разбрах на кой точно шоколад си привържаничка - на бял, млечен или натурален - изброила си и трите. Моят избор категорично е в полза на натуралния шоколад. Актуален е и въпросът дали става дума за продукт в който има добавени друг тип масла или се разчита само на чисти какаови продукти - нещо като натуралното сирене и това с разтителни добавки...
Ако трябва да направя и психоаналичен разбор на есето ще се получи свръхдълъг коментар, така засега спирам дотук! 
ПП И защо "горещо"?... Кафето трябва да е поне половин степен под горещо, не трябва да пари!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
*имаше я, навремето, практиката подрастващи да си правят лексикони - тетрадки, в които под различни форми отразяваха главно собствените си и тези на приятелите си, юношески екзалтации.