Ако в пространството съществуваше място, където може да забравиш всички спомени, копнежи, стремежи и мечти, бих отишла и останала там, докато тялото ми стане безтегловно. Нито една мисъл, тревога и знание за случващото се не би имало значение за мен – представям си как тялото ми се освобождава от всички тия черни на цвят „предметни образувания” и главата ми остава на спокойствие... Единственото нещо, което искам да възприема съзнанието ми през това време е онази неповторима магия на божествените и възвишени музикални звуци!
Бих затворила мислите си в няколко сандъка: в един голям черен сандък ще заключа всички душевн разочарования, неосъществени и утопични стремежи, унижения от детството, грубостта от промяната и лошите кошмари и случвания. В друг, по-малък, да кажем, сив сандък, ще поставя онези лоши моменти от живота ми, които въпреки всичко са калявали личността ми и чрез които съм прозряла важни истини за себе си. Така ще знам, че грубите мигове на болка ги няма вече в мен, но вина ...