Тръгваш вече
тръгваш вече... мислех, че няма да ме заболи или поне не много.
Но ти вече тръгваш.
отиваш си. Когато ни делеше само дъхът ни, смятах, че си далече, много далече.
А ти сега тръгваш.
И няма да се върнеш. Зная. Не ми каза Довиждане. И здравей не ми каза.
Тръгваш вече.
Нямам сили да се сбогувам. Дълго ме боля и може би забравих вкуса на болката.
Тя стана част от мен.
А ти си тръгваш.
Да имах само още една вечер, не! един миг.
Но ти тръгваш вече.
И няма да се върнеш. И аз няма да се обръщам. забравих те отдавна.
а сега, когато тръгваш, ме боли.
Тръгваш вече.
Пазя снимката ти. Тя не топли.
Тръгваш вече.
Пазя спомена. Той реже.
Тръгваш вече.
Загубих те. Без да съм те имала.
Тръгвай вече!!!
Но ти вече тръгваш.
отиваш си. Когато ни делеше само дъхът ни, смятах, че си далече, много далече.
А ти сега тръгваш.
И няма да се върнеш. Зная. Не ми каза Довиждане. И здравей не ми каза.
Тръгваш вече.
Нямам сили да се сбогувам. Дълго ме боля и може би забравих вкуса на болката.
Тя стана част от мен.
А ти си тръгваш.
Да имах само още една вечер, не! един миг.
Но ти тръгваш вече.
И няма да се върнеш. И аз няма да се обръщам. забравих те отдавна.
а сега, когато тръгваш, ме боли.
Тръгваш вече.
Пазя снимката ти. Тя не топли.
Тръгваш вече.
Пазя спомена. Той реже.
Тръгваш вече.
Загубих те. Без да съм те имала.
Тръгвай вече!!!
